СРОЧНА ПРАВНА ПОМОЩ

Независимо от всичко, което би било желателно, правото изобилства от неправни ситуации – като че ли това обуславя и собственото му съществуване! Тук ще се опитаме да набележим някои по-характерни особености, които е добре човек да има предвид в проблемните ситуации, в които може да попадне всеки един от нас. За полезни координати по темата, вж. основната страница на "Помощ сега"!

Задържане от полицията. Всеки може да бъде арестуван; дори най-“праведният” може по случайност да се окаже на място, което по някаква причина е повдигнало интереса на органите на реда, може да бъде сбъркан с другиго или просто да се окаже “на неподходящото място в неподходящия момент”. На първо място, на вас ви се забранява да оказвате каквато и да било съпротива на полицията и да показвате презрение, неуважение и въобще – лош тон. Те по принцип са свикнали с какви ли не грозни ситуации, но всяка ваша рязка проява в момента на задържането ви и след това им развързва ръцете да бъдат груби с вас, а спорът с полицай за неправдивостта на действията му е доказано безполезен. И така – ако ви се случи, тръгвате с полицаите и изпълнявате нарежданията им. И все пак,  не забравяйте, че сте пълноправен гражданин със своята неприкосновеност; дори затворниците, осъдени за престъпление, имат права, а вие сте само задържан – може би по грешка. Ако полицаите си позволят да бъдат груби към вас, можете спокойно да им напомните, че искате да ви бъде оказано човешко отношение; че нямат право да ви крещят или да ви удрят и че имате право да се жалвате. Имате право да знаете защо ви задържат, макар често на този въпрос да отговарят “За справка.” или “Ей сега ще видиш за какво!”. Ако поискате да ви се представят и да говорите с началник, обикновено стават по-разумни. И все пак, недейте да им тикате в лицето своите права – опитайте се да бъдете търпеливи и спокойни – това е най-силното, което можете да направите в момент на задържане; ако проявите нервност, за полицая най-често това означава “виновен” или “недостоен за уважение”. Щом сте задържани, имате право да се свържете с адвокат. Можете дори да откажете да говорите с полицаите, докато не ви дадат възможност да говорите с адвоката си. Ако нямате свой адвокат, можете да изискате да ви набавят такъв служебно – държавата е задължена да го направи. По закон полицаите трябва да ви обяснят аргументирано защо сте в районното управление и такива неща като “Казвай защо си тук!” – не бива да ви минават! Не вярвайте много на гневни заплахи, според които “Ще стане по-лошо!” или “Докато не кажеш всичко, няма да излезеш от тук!”; отговаряйте на поставяните въпроси сдържано, кратко и ясно. По принцип, ако ви предложат “да ви направят услуга, за да минете по-леко”, при което вие трябва да признаете нещо, за да не ви търсят по-големи провинения - това мирише на капан; не си играйте на нечестни игри с полицията!

Полицейски действия и документи. Ако полицаи нахлуят в дома ви, трябва да ви представят прокурорско разрешение за това; в противен случай всичките техни действия и “открития” във вашия дом ще бъдат невалидни и вие можете да се позовете на това по-късно в съда, когато ви обвиняват. Ако направят претърсване на дома ви или обиск на самите вас, трябва да се състави протокол; като свидетели трябва да присъстват две лица, които не са полицаи (обикновено това са ваши съседи), чиито подписи върху протокола валидират неговата стойност в съда; същото важи и за отбелязаните в протокола вещи, които изземват от вас. Моя препоръка е, ако се съмнявате в това, че биха подменили например пликчето със сол от кухнята ви на такова с хероин, за да ви уличат (в практиката има такива случаи!),  да изисквате в протокола да бъдат правени подробни описания: точен размер на пликчето, откъде е смачкано или зацапано, има ли тиксо и прочие. За всички вещи, които ви изземат, трябва да се направи опис, подписан екземпляр от който вие получавате; с него по-късно ще можете да си върнете вещите от полицейското управление. Всички съставени документи трябва да са подписани и в тях да е посочено името и длъжността на автора им; полицаите трябва да имат служебни карти, които имате право да искате да ви покажат. Протокол се съставя и тогава, когато ви разпитват. Честа практика е да ви дадат лист и да ви кажат да пишете сами. Съберете си мислите и кратко, ясно и точно напишете каквото имате. Внимавайте, защото всичко, което казвате и се записва, може да послужи като доказателство. Опитните следователи разговарят с вас като с приятел. Обикновено те създават неформална обстановка, в която да се отпуснете и неусетно да се окаже, че сте изплюли камъчето. Ако те са коректни и вие не криете нещо, няма от какво да се страхувате. Ако обаче те се опитат да ви омотаят и ви шантажират след това с нещо, казано неволно от вас и изопачено от тях след това, недейте да хващате вяра; те не могат да тълкуват думите ви по-нататък от това, което вие изрично сте потвърдили в показанията си! Както казахме, всичко, което е казано, се вписва в протокола за разпит. Който и да е протокол – за разпит или за претърсване и изземване, ви се предлага да го подпишете. Колкото и да е дълъг протоколът, и колкото и да са припрени всички, вие имате право на възможността да го прочетете внимателно и да се убедите, че нещата в него са верни. Едва тогава го подпишете. И знайте, че подписът ви ще бъде тълкуван евентуално в съда, като че сте казали “Така беше!”. Ето защо, ако ситуацията не е чиста, можете да откажете да подписвате и да поискате среща със своя адвокат.

Търсене на помощ от адвокат. Адвокатите са повод за не един и два вица относно скъперничеството и безскрупулността в преследването на материалния интерес, което често е вярно. Също така обаче, не по-малко често се среща погрешно отношение от страна на клиенти, които си мислят, че адвокатският труд не заслужава никакво уважение, защото “адвокатът само седи в една канцелария и разнася листове хартия из съдилищата”. Почти правило в българските условия е до адвокат да се прибягва само тогава, когато вече нещата са се заплели толкова много, че почти нищо не може да се направи – също като търсенето на лекар след години на обостряне, когато здравето се влоши нетърпимо. В такива случаи често възможностите за благоприятен изход са пропуснати и утежнението е станало необратимо. Ето защо, тривиалният съвет е да се опитате да потърсите професионална помощ още в началото, когато въпросите ви са важни. Една от възможните услуги от страна на адвоката е да ви даде устна консултация. Ако не се обръщате към някой адвокат от най-висок ранг, а към по-скромните колеги, такава услуга може да струва между 30 и 200 лева, като водеща тук ще бъде цената на вашия интерес или големината на опасността, за която става дума. И при всички случаи, колкото и страшно да звучи, да се дадат 200 лева за половин-часов разговор например, съветите, които ще получите, често спестяват хиляди левове загуби и години наред блъскане с непробиваемата система. Макар и непопулярна практика в България, на Запад често се среща абонаментът; хората се абонират за лекар, психотерапевт, адвокат... По този начин плащате някаква не голяма сума всеки месец, срещу което ви се гарантира, че вашите работи ще бъдат водени постоянно. Това е много елегантен стил на работа, при който се създават дълготрайни връзки между вас и обслужващия ви специалист, възниква доверие. Това ви спестява истеричните тичания по кантори, когато вече нещата са опрели до кокала и злобните адвокати предвкусват високата цена на вашия напиращ ужас! Можете да попитате за абонаментна възможност някоя от големите адвокатски къщи или младите специалисти, които са по-отворени към подобен новаторски стил на работа.

Формулиране на текст и съставяне на документ. Документът е един от основните атрибути на правото. Документът представлява оформено по точно определен начин твърдение, което отговаря на съответните законови изисквания и отразява определени факти или направени изявления, установени в него като верни. От документа не може лесно да се изтрие никоя част, нито да се добави допълнителен текст, което го прави устойчив, а подписите и печатите го правят автентичен, защото не е лесно да се фалшифицират. Тези свойства правят документа (обикновено лист с изписан на него текст) надеждно средство за установяване и доказване. Ето защо, правото най-често си служи с документи, когато установява или доказва. На първо място, как да формулираме текста на даден документ? Тук трябва да се държи сметка, че много от видовете документи са описани стриктно от закона и там има точно определени изисквания за нещата, които текстът трябва да съдържа. Друга особеност е, че понякога думите и формулировките в съзнанието на обикновения човек стоят по един начин, докато в съзнанието на юриста звучат по друг; не един и два недвижими имота например бяха загубени от възрастни хора, които са подлъгани с неясна формулировка да ги прехвърлят на недобросъвестни роднини! Ето защо тук освен към чистата езикова грамотност, ще препоръчаме във вашите важни случаи да се обърнете и към адвокат, който да ви обясни с какъв способ да постигнете най-добре желаните от вас цели. При всички положения от съществено значение е направените в документа твърдения да бъдат ясни, точни, непротиворечиви, да описват изчерпателно желания резултат. Трябва да внимавате да не изпуснете някоя от съществените части на съдържанието. Например, ако продавате нещо, трябва да се опише кой продава, на кого го продава, да се опише точно вещта, която се продава, точната цена и мястото, където се случва това; допълнително може да бъде описано в какво състояние е вещта, кога и как ще бъде платена цената, кой ще транспортира вещта от склада на продавача до склада на купувача, как и кога ще стане това, кой ще заплати транспорта, ще бъде ли предложено капаро предварително, ще има ли неустойки и в какъв размер, и така нататък. Всяко твърдение има няколко задължителни елемента и безброй възможни допълнителни, които да ви позволят да достигнете до най-точно описание на вашия конкретен случай. Не се скъпете да описвате, когато това се отнася до важни за вас неща! По-нататък, формулираният текст следва да бъде закрепен сигурно върху листа; да не може да бъде изтрит, нито да бъде откъсната например долната част на листа с половината текст (има такива случаи!), нито да е възможно да се добави между редовете допълнителен ред или между думите – излишна дума или цифра. Поради тази причина например юристите винаги пишат с неизтриваемо мастило, а паричните суми са показани и с цифри, и с думи. От съществено значение е също да бъде спазен и редът за съставяне на един документ. Така например, за да прехвърлите свой автомобил, трябва да се явите пред нотариус; простият договор за прехвърляне не е достатъчен! Ако не спазите предписания от закона ред, все едно, че не сте съставили никакъв документ, а имате само един лист с пожелания в ръката си. Правилото е, че колкото по-скъп материален интерес се обслужва, толкова по-тежък е редът за съставяне на документите. Тук не е излишно да се обърнете за помощ към нотариус, а таксата му със сигурност ще бъде по-малка от възможните неприятности при грешка.

Обръщане за съдействие към съда. Когато вашите права са нарушени, най-тежката правна институция, към която можете да се обърнете, е съдът. Тази институция е тежка и в двата смисъла: и като значимост и непоклатимост на нейното решение, и като сложност и формалност на следвания от нея процес. И преди да влезем в тази крайна форма на защита, както прави всеки добър адвокат, ще се опитаме да ви подскажем, че ако има някаква възможност да се споразумеете с добро с отсрещната страна, това е по-хубавият вариант. Само при положение, че няма никакво място за такова разбирателство, е оправдано да навлизате в съдебния процес. В случай, че срещу вас се повдигне обвинение в престъпление, държавата сама ще задейства срещу вас наказателния процес и за вас не остава много: трябва да се опитате да се ориентирате с какво разполага обвинението срещу вас и ако твърденията му не са верни, да изнамерите начин да обясните разумно защо не е възможно тези обвинения да са истина; да покажете, че не сте били там, че няма как човек с вашите умения да извърши това, че тук се разкрива почеркът на еди-кой-си. По принцип можете и да си мълчите – нито в полицията, нито в съда могат да ви задължат да говорите във връзка с обвинението срещу вас (длъжни сте да свидетелствате само по отношение на друг, ако той/тя не е ваш родител, съпруг/а/ или дете). Мълчанието обаче не е винаги във ваш интерес и тук трябва да търсите сътрудничеството на вашия адвокат. По-иначе стои въпросът с гражданските дела, които не са свързани с престъпление, но поради някаква причина някой иска от другиго нещо, най-често – определена сума пари; примерно, вашата саксия е паднала от прозореца и е счупила колата на съседа ви, което не е престъпление, но все пак той има право да е недоволен и може да ви осъди да му платите за нанесената щета и загубата, че не е могъл утрешната вечер да откара с тази кола дъщеря си на абитуриентския й бал. Когато срещу вас бъде повдигнато гражданско дело, ще дойде призовка, в която е написано кога и къде ще се гледа делото. Обърнете внимание кой номер е това дело и на кой съдийски състав е зачислено. Към призовката трябва да има приложено копие от исковата молба на вашия противник (ищец) и копия от документите, които е приложил срещу вас. Вие все пак можете да отидете в канцеларията на съда и да поискате това дело от деловодителя на съответния състав – там ще ви дадат да се запознаете с цялата папка. Добре е междувременно да си помислите доколко е основателна предявената претенция и дали размерът й не е завишен. Ако имате някакви възражения, трябва да помислите с какви аргументи (и най-вече – документи!) ще ги подкрепите. В първото заседание се очаква да вземете отношение към претенцията на ищеца и да посочите свои доказателства. Тук се включват свидетели, също и заключенията на вещи лица–експерти, които например ще докажат, че повредите по колата на съседа ви не може да струват 10 000 лева. Подобни експертизи се назначават от съда (вие трябва да ги изискате) и трябва да знаете, че от вас ще се очаква да платите една не много малка сума за тази експертиза. Ако накрая се окаже, че сте бил прав и спечелите делото, вашият противник ще трябва да ви плати разноските – включително тези за адвокат. Ако вие искате да заведете гражданско дело срещу някого, трябва най-напред да уточните пред себе си какво конкретно искане имате. Следващият въпрос е с какви аргументи и доказателства ще покажете на съда по несъмнен начин, че това искане е основателно и размерът му не е прекомерен. Казахме, нещата в правото се доказват най-вече с документи (за извършени действия или направени изявления), а също с показанията на свидетели (свидетелят е длъжен да се яви пред съда и да каже какво лично е видял и чул) и със заключенията на вещи лица (относно някой специфичен въпрос, изискващ специални знания). Можете да ангажирате за доказването на едно нещо няколко доказателства, а всичките ви твърдения трябва да се свържат в единна и логична последователност. Обикновено от съда по граждански дела се искат няколко неща: да осъди ответника да преустанови някакво неправомерно състояние на нещата или да заплати отстраняването на това състояние, заедно с което да заплати стойността на нанесените вреди, неосъществените блага (абитуриентския бал), съдебните разноски (държавна такса, адвокат, вещи лица, пътуване до съда, ако е в друг град) и лихвите за всяко едно от тези задължения от момента, в който разходът е бил направен (вредата е била нанесена) и е трябвало да бъде заплатено. Това натрупва една цялостна сума на вашия иск, върху която се начислява 4% държавна такса (спорове за трудови права и за издръжка са освободени от тази такса), която трябва да внесете в съда, за да се гледа делото ви. Обикновено адвокатите също се съобразяват с цената на иска (и с това колко коректен и дълготраен клиент сте), като законният минимум за техния хонорар е  около 100 лева. Когато увеличавате размера на своята претенция трябва да знаете, че е възможно съдът да ви признае само част от нея; тогава, съразмерно с признатата част, ще бъдат разделени разходите по делото, направени от двете страни, а вие ще трябва да поемете частта, съразмерна с неуважените ви искания. Заради това опитните адвокати никога не завишават прекомерно претенциите на своите клиенти, дори напротив! Делата по отношение на недвижими имоти и тези, които са с иск до 5 000 лева, се завеждат в Районния съд спрямо мястото, където се намира имотът или адресът на ответника (гражданин или управление на фирма), а по-скъпите дела – в апелативните съдилища. По принцип има три инстанции (ако решението ви се струва неправилно, можете да искате делото да се преразгледа) и всеки следващ път е пред по-висок съд. Трябва да държите сметка и за това, че има срокове, след които не можете да си търсите правата, дори и да е доказано, че ги имате. Обикновено те са едногодишни или шестмесечни, а по някога и по-малки. За някои спорове има възможност да се отнесете първо пред по-горестоящ административен орган и това е условие да се допусне искът ви в съда. В административния процес (всички държавни органи, които не са съд) сроковете са още по-малки, понякога – само няколко дни. Накрая, когато съдът най-после осъди противника ви да ви изплати определена сума, ако срещнете отказ за доброволно изплащане, можете да поискате от съда да ви издаде изпълнителен лист, с който ще заведете изпълнително дело срещу своя длъжник. Това може да доведе до принудително събиране на сумата от дълга му към вас, в едно и с разходите ви за изпълнителното дело. Както виждате, тези процедури са доста многостепенни, макар и логични за практикуващия юрист; не ви съветваме да навлизате в тях без професионална помощ, ако се чувствате несигурни и изпитвате притеснение за своите права!

В координатната част на сайта ще ви предложим няколко връзки към електронни страници, свързани с български правни институции и съдържащи юридическа информация. Напоследък все повече неща в правото могат да бъдат правени по интернет.