ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ

Предлагаме ви да се запознаете с част от най-често срещаните реплики и отзиви относно М.И.Р. - независимо дали са били изказани още по повод първата книга ("Антропорелогия") или са възникнали по време на семинарни занятия, или пък като сравнителни коментари с по-ранни версии на сайта.
Ако у вас възникне принципно ново питане, моля отправете го към нашата електронна поща - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.. Ще се постараем да ви отговорим своевременно; за да избегнем излишни повторения, молим ви да не питате за неща, които вече са разяснени тук. Благодарим за вашето съобразяване с това!


1. ПРОЕКТ

ПО КАКВО СИ ПРИЛИЧА И ПО КАКВО СЕ ОТЛИЧАВА М.И.Р. ОТ ДРУГИ ПОДОБНИ (НАУЧНОПОПУЛЯРИЗАТОРСКИ, ХУМАНИТАРНИ И ДУХОВНИ) ИНИЦИАТИВИ? За да оформи свое уникално лице, за разлика от много други, външно подобни концепции и организации, М.И.Р. е необходимо да бъде разгледан в някои важни детайли.

Прилики: 1. С авангардните модели за образованието – по схващането, че е необходима реформа към по-голяма практичност, универсалност и балансираност. Важна е и широката достъпност на основните модули.
2. Със сърцевината на древните и съвременни духовни учения – по високата стойност, която се придава на съответните ценности и техники за реализацията им. По-близо до М.И.Р. стоят източниците, които поставят ударение върху принципите и методите с висока степен на общовалидност, в противовес на фанатично ограничените личности, теории и ритуали. Непредубеденото съзнание намира добри страни и в масовите материалистични и религиозни направления, но търси също и по-дълбоките измерения.
3. Със съвременните психологични теории и практики – по научния подход и съобразяването с актуалностите на съвременния индивид и социум. И отново, много повече се заимства от непосредствено свързаните с практическите ни материални и духовни потребности, отколкото от теоретизиращите психологични направления.
4. С холистичните и природосъобразни подходи към здравето – по ударението, което се постовя върху профилактиката, комплексните и по възможност без странични ефекти препоръки (правилно хранене, употреба на природни продукти, техники за тялото и ума и т.н.) и активното участие на самия човек в оздравяването си.
5. С бизнес и благотворителните организации – по разбирането, че повдигането на общото материално ниво на обществото позволява всеки вътре в него да се чувства по-стабилно и да развива способностите си. От друга страна, разните форми на взаимопомощ и отхвърлянето на фалшивите скъпи "необходимости", са в състояние в значителна степен да изместят властта на чисто паричните отношения.
6. С екологичните проекти – в областта на специализираните проучвания и популяризацията на резултатите им (включително в селското стопанство и туризма) – по осъзнаването важността на чистотата и хармонията в околната среда за дългосрочното състояние на (и перспективите пред) всеки от нас.
7. С информативните опции в периодичния печат, книгите, лекционните и семинарни мероприятия и интернет – по желанието да се предоставят на хората масово достъпни данни от различни области на живота (бизнес и бит, здраве и оцеляване, наука и изкуство, религии, чужди езици, компютърни умения, СЗК, обяви за текущи и нови прояви в разл. важни области и др.).

Разлики: 1. М.И.Р. подбира предлаганата информация по важност според съществени за всички нас критерии (В.И.П.); при много други инфоструктури обикновено се дава превес на VIP заплатените данни или на тясноидеологическите пристрастия. При нас всеки достоен източник се цени, независимо откъде идва, докато често пъти даже видимо разнообразните сборници залагат на някакъв "континентоцентризъм", когато свръхекспонират приноса на Европа, Азия или Америка.
2. М.И.Р. се стреми да поддържа реалистичен баланс между традиции и съвременност; докато в редица случаи сегашните хора и структури или са ограничени традиционалисти (независимо от сферата, в която работят), или пък съвсем отричат редица основни, унаследени от хилядолетията, културни ценности, познания и практики.
3. Признава и се и се прилага интегралният балансиран подход, вместо да се акцентрира само върху определени неща, за сметка на всички останали. Колкото и съществено да е дадено направление, то е такова при условия, за които не се подразбира, че ще са налице. Да се считат те за подразбиращи се, това означава да се ограничи спектъра на полезност до определена група от хора (например резултатните физически средства за оздравяване карат някои да поставят на втори план психосоматичните; други пък си помагат много чрез техники, ориентирани към ума, но подценяват останалите методи).
4. М.И.Р. разглежда духовността и нравствеността като вътрешно присъщи на човешките същества и нуждаещи се от изява чрез разблокиране, вместо като социални фасади, които се налага да бъдат "излъсквани". Затова критериите за успеха се търсят не толкова във външната привидност на проспериращия, колкото в екзистенциалното му усещане за осмисленост на живота, който води. Истинска приложна глобалистика би се формирала въз основа на общочовешките ценности, а не чрез тенденциозно наложени "обединяващи" проекти, облагодетелстващи единствено "силните на деня".
5. Материалното благополучие се разглежда като – не повече и не по-малко – важно предмостие за постигане на по-висши индивидуални и социални реализации. Както подценяването, така и надценяването на материалните предпоставки често е било и продължава да бъде пречка за оптимизиране на повечето индивидуални и социални стремежи. М.И.Р. търси начини да задържи личния интерес и комерсиалността на техните собствени ограничени позиции, свързани с хармоничната социална реализация и нормалното материално осигуряване. Възможно повече стоки и услуги е добре да се заплащат бартерно – това ще даде възможност да участват и онези от способните хора, които иначе са материално затруднени.
6. М.И.Р. изследва и внедрява оптималното съотношение между собствен опит и специализирана подкрепа, между единични консултации и групови методи. Необходимо е както съобразяване с индивидуалните особености и възможности, така и разглеждане на нещата в динамика (напр., някои хора по различни причини отначало не могат да се променят чрез собствени усилия, но след продължително групово съдействие стават способни и да си самовъздействат; при други има нужда от специализиран надзор и групи по взаимопомощ; при трети включването им в групите е продиктувано по-скоро от импулса да помогнат на другите и т.н.).
7. М.И.Р. не разглежда усилията в подобни направления на други хора и организационни структури като конкурентни. Стремим се да посочи ценното, където и да е то, и предлагаме съвместна работа, с цел взаимно осведомяване, практическо подпомагане и отстраняване на неточности. Теоретичните и практически презентации (онлайн, както и при някои от сбирките ни офлайн) дават възможност на присъстващите да усетят "вкуса" на съответните знания и методи. Тогава те преценяват дали за тях си струва да влагат допълнително усилия, време и средства, за да проучват детайлите. От друга страна, за специалистите това са възможности да се развиват и допринасят за другите.

НЕ Е ЛИ "М.И.Р." НЕЩО ДРЕБНО В СЯНКАТА НА ПРОЕКТИ КАТО "УИКИПЕДИЯ", РАЗРАБОТВАНИ ОТ МИЛИОНИ ХОРА? По обем винаги ще е по-малък, но (надяваме се) - не и по концентрирано качество. Уикипедия и други свободни нет ресурси са много полезни като общи източници, но няма критерии и съответно положен труд за екстрахиране на важното. Получава се струпване на информационни масиви, с които повечето хора нямат времето или квалификацията да се справят бързо и оптимално. Можем да сравним Уикипедия с едно огромно поле с милиарди дървета и треви, а М.И.Р. все едно се опитва да изгради земеделски и билкови бази и кошери, които да извлекат най-ценното от това пространство, под формата на хранителни и лечебни продукти!

МНОГО Е ПРИВЛЕКАТЕЛНА М.И.Р ИДЕЯТА ЗА ЕСЕНЦИАЛНОСТ. КАК ОБАЧЕ ЩЕ СЕ ПРОВЕРИ ДАЛИ ПОДБОРКАТА ВИ ОТНОСНО "ВАЖНОТО И ПРАВИЛНОТО" Е ТОЧНА? Критериите са дадени като връх, към който се изкачваме, дори и често да не можем да го достигнем. Оптималното в смисъла на М.И.Р. означава не "най-доброто изобщо", т.е. в абсолютен смисъл! Последното е недоказуемо теоретично а на практика води до възгордяване и фанатизъм. По-скоро оптималното е онова, което при настоящите ни дадености отговаря възможно най-точно на основните ни критерии за вярност и полезност. Преценката ни е отворена за обсъждане; самият факт, че даваме многобройни препратки към нета, разнообразни литературни източници и координати на специалисти, дава възможни линии за извършване на повторни съпоставки. Конкретните препоръки (а не само посочването на недостатъците) - на специалистите, а и на всеки желаещ да съдейства, всъщност са основни начини да се подобрява непрекъснато сайтът.

НЕ СА ЛИ ДЕЛАТА НАЙ-ВАЖНИ, ЗАЩОТО ВСЕКИ МОЖЕ ДА СИ МИСЛИ, ПИШЕ И ГОВОРИ КАКВО ЛИ НЕ? Според нас "да съдим според делата" е вярно положение, но само ако "дела" се разбира в най-широк смисъл, нещо като "жизнени импулси" - и включва и съзнателната духовна, мисловна и емоционална настройка, подсъзнателните "брожения", речта и физическото "излъчване". "Делата" в тесен смисъл са само "върха на айсберга" и често можем да сбъркаме, ако правим прибързани изводи преди да сме опознали повече от цялостната същност на човека. Същото важи за различните групи и организации. Подкрепяме конструкитвността и хармонията в цялостната ориентация, защото както планове и думи без "делата" в тесен смисъл "олекват", така и видимо полезните дела след време показват неприятните си страни, ако не са били внимателно преценени на интуитивно, умствено и комуникационно равнище.

ПРОУЧИХ ПРЕПОРЪЧАНИ В САЙТА ЛИНКОВЕ (КНИГИ, КОНТАКТИ, МЕТОДИ...), НО НЕ СЪМ МНОГО ДОВОЛЕН... Никъде в този сайт ние не твърдим, че съществува източник със 100% гарантирана истинност и максимална полезност за всички хора. Напротив, постоянно насърчаваме към по-осъзнат подход, така че да се усвоява ценното от различни несъвършени локуси. Освен поради основателни причини негативният извод може да дойде, напр. поради черногледство или нереалистични претенции, поради липса на търпение за по-цялостно проучване на съответния източник, както и поради необичайните конкретно за вас изразни средства (с развитието на Учебника и Речника все по-голям брой от тях ще бъдат пояснявани). Все пак, ако считате, че посоченият източник обърква хората или им носи повече рискове, отколкото ползи, пишете ни, за да преоценим евентуално контекста на присъствието му тук, според обявените изисквания.

М.И.Р. ИЗГЛЕЖДА ПОДЦЕНЯВА ЧИСТАТА НАУКА В ПОЛЗА НА ХУМАНИТАРНИТЕ И ПОПУЛЯРИЗАТОРСКИ УСИЛИЯ... Фундаменталната наука не се подценява като отправна точка за специалистите, но само някои нейни основни положения, поднесени на достъпен език, са масово достъпни. Приложната наука има предимството да е по-близко до живота; ала както ползването предимно на плодовете не отрича важността на корените, такова е положението и с научните дисциплини и тяхното обнародване.

НЯКОИ СЧИТАТ, ЧЕ ТРЯБВА ОСНОВНОТО ВНИМАНИЕ ДА Е КЪМ НАЙ-ТРУДНИТЕ КАТЕГОРИИ ХОРА (БЕДНИ, НЕОБРАЗОВАНИ, ТЕЖКО БОЛНИ, МАЛКИ ДЕЦА, СТАРЦИ И Т.Н.), А ДРУГИ - ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ АКЦЕНТИРА ВЪРХУ ПОСТИЖЕНИЯТА НА ЕЛИТА, КОЙТО ДЪРПА ОБЩЕСТВОТО НАПРЕД. А ВИЕ МАЙ ЗАЛАГАТЕ НА СРЕДНАТА КАТЕГОРИЯ? До голяма степен засега е така, но не защото подценяваме другите направления. Въпрос е на актуални възможности. На индивидите, които са с ниска функционалност (поради гореспоменатите причини) е много важно да се помага, но същественият принос в това отношение изисква много средства, усилия и персонал, с които едва ли скоро ще разполагаме; засега основната помощ за тях ще бъде важната информация на нашия сайт и някои дребни жестове, които всеки от нас може да направи, без много да шуми... Високо развитите таланти и напредналите в бизнеса, от друга страна, обичайно са концентрирани върху тясно задълбочаващи се свои задачи. Макар че могат уравновесяват познанията и житейската си практика чрез основни модули от други области в М.И.Р., най-вече те са перспективни като консултанти и автори на материали (т.е. ние се учим от тях), или като спонсори. Но основната маса участници в М.И.Р. е и се очаква да се формира от средните слоеве (като способности и/или възможности). Те ще стъпят отначало върху платформата на базовото саморазвитие и взаимната подкрепа, за да могат да стават все по-полезни и на хората от другите категории, в и извън проекта.

2. ИЗРАЗ

В ДНЕШНО ВРЕМЕ ПОТРЕБНОСТТА ДА СЕ ВЛАДЕЯТ ПОВЕЧЕ ЧУЖДИ ЕЗИЦИ И ДА СЕ ПРИТЕЖАВА КОМПЮТЪРНА ГРАМОТНОСТ Е МНОГО ГОЛЯМА. КАК ТЕЗИ ОБЕМИСТИ ПРЕДМЕТИ ДА НЕ ИЗМЕСТЯТ ДРИГИ ВАЖНИ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ? Отговорът не е лесен. От една страна, съществена е предварителната преценка точно какви изразни механизми ще ни трябват най-често в индивидуалната визия за живота ни. От друга страна, важни са оптималните методики на обучение. От трета - здравословното състояние и специалните упражнения за подобряване на възприемането. И не на последно място, балансът с други необходими преподавания не е задължително да се постига с много отделени всеки ден часове: ако наистина се открои най-важното (към което се стреми М.И.Р.), всеки ще може да стъпи върху тази основа буквално за няколко по-свободни дни и после да надгражда - когато и доколкото може и има импулс за това.

ДНЕС ИЗКУСТВОТО ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ИЗМЕСТВА ОТ ШОУ-ИНДУСТРИЯТА, КОЯТО ЗАМЕСТВА ЕСТЕТИЧЕСКИЯ КРИТЕРИЙ С ПОПУЛЯРНОСТТА И ПРОДАВАЕМОСТТА; КАКВО Е МЯСТОТО НА “ИСТИНСКОТО” ИЗКУСТВО В НОВОТО ВРЕМЕ? Действително, популярните форми на “изкуство” никога не са имали такъв широк и потискащ мащаб, както това се случва днес; изкуството винаги е било скъпо начинание, но никога не се е поддавало по толкова безапелационен начин на бизнес-интересите в лицето на рекламата, P.R. и масовото развлечение. За нас от М.И.Р. мястото на изкуството (дискусията за това доколко то е “истинско” или не, е тема на друг разговор) в нашето съвремие следва да се свърже с две приоритетни функции. На първо място, изкуството е колектор и излъчвател на идеи, на достижения; осъзнаваме, че за много концепции въобще няма понятия и вербализирането им е невъзможно, докато изкуството с лекота навлиза в тях. В този смисъл, изкуството има функцията да повдига общото съзнание и да чертае нови хоризонти за самоусъвършенстване. На второ място, изкуството има могъщо, незаменимо благоприятно влияние върху психологическото състояние на човека и дори върху неговото физиологично здраве. Не са новост терапевтичните и възпитателни възможности на изкуството, както и такива специални области от медицината, каквито са цветолечението, хармонизирането с музика, архитектурни и дизайнерски подредби и др.

СЛЕД КАТО ЕЛЕКТРОННИТЕ МЕДИИ И ИНТЕРНЕТ СТАВАТ ВЕЧЕ МАСОВО ДОСТЪПНИ, ИМА ЛИ СМИСЪЛ ДА СЕ ПРЕПОРЪЧВАТ И ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ, НА КОИТО ВИЕ СЪЩО ОТДАВАТЕ ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ? Отговорът ни е представен тук...

НЯКОИ ХОРА СЧИТАТ, ЧЕ НЕ СА ИМ НУЖНИ СИСТЕМНИ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ ОТНОСНО ВАЖНИТЕ НЕЩА, ТЪЙ КАТО САМИТЕ ТЕ ВЕЧЕ СЕ ОРИЕНТИРАТ ДОБРЕ, ПОРАДИ СВОЯ ОПИТ ИЛИ ИНТУИЦИЯ... Това, ако е вярно, нещата с тях са наред и наистина нямат нужда от друго! Почти винаги обаче, такова твърдение е проява на леност или самозаблуждение. В първия случай, човек се е ограничил до един тесен кръг, където е успял да се адаптира и след като например не се интересува от наука, духовност, изкуства и т.н., счита, че всичко му е наред. Това е, защото няма понятие от по-широките перспективи на развитието; но даже вътре в неговия тесен кръг са възможни проблеми, заради които да му се наложи да разшири своите познания и умения. Във втория случай може да е налице някаква полуинтуиция, но човек не (си) е доказал, че чрез нея се справя по-добре, отколкото със съчетаването на добре познатите ни инструменти разум, чувство, инстинкт и ползване на натрупания социален опит. Ако е налице тяхното сляпо отхвърляне (а не по-добро разбиране с надграждане и на интуиция), проблемът може да се окаже сериозен.

ВИЕ ИСКАТЕ ДА НАПРАВИТЕ ЕСЕНЦИАЛЕН УЧЕБНИК ОНЛАЙН, НО НАЛИ НАЙ-ДОБРОТО ОБУЧЕНИЕ СИ ОСТАВА ДИРЕКТНОТО! Да, но само доколкото това е възможно и рентабилно за съответния индивид. В днешно време обаче то често е скъпо и времеемко, независимо дали е в учебна група или дистанционно. За самите обучаващи в съвременните условия е много по-изгодно да повтарят пред много хора едни и същи елементарни обучаващи модули, вместо да ги разширяват. Така че всеки, който желае по-широка база, е изправен пред финансови и времеви затруднения (последното в нета е свързано и с голямата разпръснатост на инфото, неговата преобладаваща неесенциалност, както и с платените дистанционни опции). Следователно е много важно базовите есенциални познания от различен вид да могат да бъдат намерени - безплатно, на едно място, филтрирани чрез основателни принципи и с препратки за допълнителни он- и офлайн опции - което и се стремим да постигнем. Освен това, ако хората са по-грамотни на базовото равнище, преподавателите ще бъдат принудени да се усъвършенстват и да вдигнат нивото на курсовете и семинарите на живо, които ще се превръщат, така да се каже, все повече от банални "патерици" в школи за "висш пилотаж"!

3. ПРИРОДА

ДНЕС ВСЕ ПО-АКТУАЛЕН СТАВА ВЪПРОСЪТ ЗА ГЛОБАЛНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ В КЛИМАТА И ЧОВЕШКИЯ ПРИНОС ЗА ТОВА; ВЯРНО ЛИ Е, ЧЕ ОСНОВЕН ПРОБЛЕМ НА ХХІ ВЕК ЩЕ БЪДЕ ЕКОЛОГИЧНИЯТ? Да - макар че той е тясно свързан и с много други проблеми. До преди няколко десетилетия на екосистемите се гледаше като на нещо стабилно, даденост, а човешката намеса в природния баланс се схващаше като незначителна и невинна. В действителност се оказва, че свръхзадоволяването с неприродни, изкуствени и разрушителни технологии нанася непоправими щети на природната среда и води след себе си необратими изменения. Днес става ясно, че предполаганите за период от хиляди години катаклизми всъщност чукат на вратата още в началото на нашия век. Това още веднъж идва да покаже особено важното място на интегралния подход, при който се възприема значението на цялата реалност с всичките нейни отделни системи, за да може природният баланс отново да бъде възстановен и спасен. Кризата представлява и шанс за човека - напомняне да придобие мъдрост и умереност, като се окаже от своите безразсъдства.

СЧИТАТЕ ЛИ КВАНТОВИТЕ ФИЗИЦИ С ДУХОВНИ ИНТЕРЕСИ ЗА СЪВРЕМЕННИ ВОДАЧИ И В ТЕЗИ ОБЛАСТИ? Дали и кого да приеме човек за духовен наставник - това според нас е извънредно личен въпрос. Все пак, считаме, че има разлика между повишаване на градуса на духовността в определени научни среди (което като цяло е положително явление) и най-добрите примери за духовно осъвременяване на традициите, които се занимават се от векове с духовни принципи и методи.

4. ЧОВЕК

КАКВО Е ЗДРАВЕ? Здравето е висока степен на индивидуална реализация, изявяваща се по хармоничен начин. Най-бързият и лесен начин да премахнем някаква болка, кашлица, гадене, страхово изживяване и т.н. сега е химическият. Но честото му прилагане без адекватни промени в начина на живот, влошава нещата в дългосрочен план – симптомите рядко се повлияват трайно, а често пъти човек се "обзавежда" и с неприятни странични ефекти. Всичко това се дължи в крайна сметка на заблудата, че "здраве" означава липса на болестни симптоми - съответно лечението, което ги потушава бързо, се приема за добро. Истината е, че при правилно прилаганите природни методи резултатите рядко са светкавични, понякога се минава през преходни кризи, но в много случаи може да се стигне до резултат, който се характеризира не само с липса на мъчителни признаци, но и с повишаване на енергията, творческите импулси и духовната осъзнатост в дългосрочен план.

КОЙ Е РЕШАВАЩИЯТ ФАКТОР ЗА ЗДРАВЕТО? Популярни са три едностранчиви становища: че за здравето се плаща основно с пари; че се добива чрез импулсивно самолекуване; или, че не зависи особено от нас самите. Без да претендираме за прецизност, ще си послужим със следните приблизителни цифри: от порядъка на 20–30% от проблемите се решават по-ефикасно чрез правилно изразходвани за здравето ни парични средства, докато за други 40–50% са много по-важни собствените ни успехи във връзка с начина на живот, който водим; при други 30-40% от случаите горните две не се оказват достатъчни, а се налага и радикална промяна на физическото и/или психологично обкръжение. Едностранчивото изполване на само един от тези фактори, както и неточното им прилагане в съвкупност, често е причина за твърде незадоволителни резултати. Здравето е твърде комплексен въпрос и за жалост нито образователните институции, нито средствата за масова информация осветляват по адекватно аспектите на неговото поддържане.

МОЖЕ ЛИ ДА ЛЕКУВАМЕ ТЯЛОТО БЕЗ ДУШАТА – И ОБРАТНО? Следващите проблеми на масовото съзнание са в разделянето или хаотичното смесване на методите, касаещи тялото, ума и душата. Не само грубите материалисти са тук със своето принизяване на психологичните и духовни фактори. Много психотерапевти и религиозни последователи подценяват фактори като хранене, сън, физически упражнения и процедури, фитотерапия и др., като се аргументират с тезата, че "всичко е дух". А не би ли трябвало да значи това, че и гореизброените неща са духовни проявления – и то далеч по-достъпни за повечето хора сега, отколкото абстрактните принципи? Лесно е човек да се главозамае от висшето, когато то е повече в неговата фантазия, отколкото във всекидневието му. Не би трябвало да се приема, че едно учение е висше само въз основа на философски твърдения, то трябва да подпомага здравословното съществуване и хармоничната реализация в обществото. Не е достатъчно и просто да се декларира признаването на разнообразни методи. Трудната задача на бъдещата комплексна индивидуална и социална медицина ще се състои в определяне на правилното място на всеки един от тях при всяки конкретен случай.

ТРЯБВА ЛИ ДА ВЯРВАМЕ САМО НА ЕДИН ИЗБРАН ОТ НАС СПЕЦИАЛИСТ? Привидната безалтернативност на предлаганите методи се внушава на хората по най-различни съображения. "Човешко" е не само да се греши, но и да се предлагат на другите с голяма увереност не най-добри разрешения. Конвенционалният лекар може да Ви каже, че природните методи са "бабини деветини", билкарят – да Ви възпре от необходима операция, иглотерапевтът – да Ви гарантира, че ще помогне и без да си правите поддържащи масажи с етерични масла вкъщи, а хомеопатът – да забрани и билките, и маслата, и китайската медицина. Обаче, особено при сериозни случаи, човек трябва да се възползва от правото си да вземе мнения от различни специалисти, да се запознае с литературата по въпроса – и едва тогава да реши какъв ще бъде крайният му избор. Търсете освен това специалисти, които умеят да разглеждат проблемите от гледна точка на Вашите интереси, като например са склонни да посочат друго разрешение по отношение на лечението, ако първоначално препоръчаното е неприемливо за Вас по финансови, битови, психологически, религиозни или други съображения.

ИМА ЛИ ЛЕСЕН НАЧИН ДА СЕ ОРИЕНТИРАМЕ В ХАОСА ОТ МНОГО НА БРОЙ ПРОТИВОРЕЧИВИ МНЕНИЯ В МЕДИЦИНАТА? Не. Трябва да разберем, че здравето изисква време, ясно съзнание, търпение и постоянство. Повечето от нас са свикнали да се посвещават на какви ли не безплодни занимания, а искат доброто им самочувствие да дойде от само себе си. Когато се търси истината, всеки споделя своя различен опит и го тълкува. Това се превръща в проблем, едва когато се намесят други фактори – повърхностни и прибързани заключения, преднамерени заявления във връзка с болезнено честолюбие или консерватизъм и т.н. Съветваме всеки заинтересован от истината за здравето да проявява критичност към прекалените реклами и пълните отрицания, да се самообразова усилено, да проверява всичко на практика. Всеки лечебен и профилактичен метод си има реално заслужен "коловоз" – например конвенционалната медицина при редица спешни състояния; дието- и фитотерапията – предимно при вътрешни болести, леки ставни оплаквания, неврози и кожни болести; масажите и мануалната терапия – при проблеми с опорно–двигателния апарат, невралгии, слабо кръвообращение и др. Всеки от методите може понякога да помогне и за нещо друго, но цялостното му "дерайлиране" чрез необосновани претенции води в крайна сметка до загуба на доверието в него. Да се дават прибързано еднопосочни и "окончателни" мнения, е опасно. Дори и най-несъмнените общи постановки задължително придобиват различна индивидуална окраска.

АКО ОРГАНИЗМЪТ МИ ЖЕЛАЕ НЯКАКВА ЗАБРАНЕНА ХРАНА, ПУШЕНЕ, ИЗЛЕЖАВАНЕ И Т.Н., ДА ПОДТИСКАМ ЛИ ТОВА ВЛЕЧЕНИЕ ИЛИ ПОНЯКОГА ДА ГО УДОВЛЕТВОРЯВАМ, ЗА ДА НЕ СТАНА НЕРВЕН? Докато при живеещите в естествени условия висши бозайници инстинктът е почти безпогрешен, при човека той е извратен още от ранното му детство. В някои критични ситуации все пак е налице вярно "включване"; във всекидневието обикновено се подвеждаме от закоравелия навик или болезнената пристрастеност. Това може да се промени чрез все по-ясно осъзнаване на последиците от погрешния начин на живот въз основа на експерименти и съпоставки. След като узнаем от опит, че правилното хранене, гимнастиката и хармоничната психонастройка ни се отразяват добре, а техните противоположности ни "съсипват", ще можем и да се реформираме. Истинският глас на телесното ни и душевно разпознаване ще дойде и ние ще забележим, че именно след правилно разчетения природен импулс следва и по-добро самочувствие. Както робуването на погрешния механизъм на действие и мислене, така и подтискането му са симптоми на недостатъчно осъзнаване.

ПРИ СЕРИОЗНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ КАТО РАК, ДИАБЕТ, МНОЖЕСТВЕНА СЛЕРОЗА И ДР., МНОГО ЛЕКАРИ КАЗВАТ, ЧЕ ПРИРОДНИТЕ МЕТОДИ СА ЗАГУБА НА ВРЕМЕ; НЯКОИ ЛЕЧИТЕЛИ ПЪК ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЩЕ СЕ СПРАВЯТ И НИ КАРАТ ДА СПРЕМ ЛЕКАРСТВАТА ИЛИ ДА НЕ СЕ ОПЕРИРАМЕ... Ами вижте действителността – тези проблеми са предмет на емоционално натоварена дезинформация. Всеки лечител иска да може да лекува тежките болести, а всеки страдащ – да се излекува. Реалните резултати от каквито и да било методи не са се оказали решаващ прелом досега. И въпреки това, след навременна операция много болни живеят по-дълго, след компетентно дието- и билколечение променят мрачните прогнози на професорите, след радикална психологична и духовна промяна в себе си, с някои стават и "чудеса"… Резултатите ще се подобрят, ако вместо да се разколебават или подвеждат пациентите, се прави съвместна преценка от няколко специалиста с различни познания и опит, с право на глас и на самия пациент, респ. на неговите близки. Оптималната лечебна програма ще се постигне именно така, а не като въпросът се поставя по безалтернативен или дори изнудващ начин.

НАИСТИНА ЛИ САМОВНУШЕНИЕТО Е ТОЛКОВА ВЕЛИКА СИЛА, КОЛКОТО СЕ ИЗКАРВА В НЯКОИ КНИГИ? Литературата изобилства от формули за позитивно самовнушение, но истината е, че нисък процент от хората са подготвени да ги употребяват правилно. За да може да контролира своите мисли и преживявания, човек трябва най-напред да приучи своето самосъзнание да стои над тях, т.е. да не се отъждествява с повличащия го порой от мисловни образи и понятия. В противен случай упражненията по концентрация на ума могат, вместо да успокоят, още повече да увеличат подсъзнателното му напрежение. Неподготвените е по-добре да започнат упражняването си с техники за съзнателна релаксация, наблюдение и леки катарзисни техники, вместо с такива по съсредоточаване и още по-малко – конкретизирано самовнушение. Да получим каквото желаем не винаги е добре. Всеки си спомня приказката за царя, който си пожелал всичките докосвани от него неща да се превръщат в злато и така загубил близките си, храната си и всичко важно в обикновения свят...

КАКВО ВКЛЮЧВА ИНТЕГРАЛНИЯТ ПОДОХОД В ОБЛАСТТА НА КОЗМЕТИКАТА? В повечето случаи няма необходимост продуктите за външна употреба да се съчетават с химически терапевтични, оцветяващи или ароматизиращи субстанции, въпреки че това често се прави. Все по-висок процент от козметичните продукти за външна употреба са на базата на природните продукти. Освен това в оптималните препарати билките, етеричните масла, пчелните продукти, минералите и т.н. следва да бъдат съчетани така, че да се допълват по действие. Също така е важна и "вътрешната козметика", чрез правилно хранене и приемане на подходящи билки и хранителни добавки. На трето място, има значение общият начин на живот – физически упражнения, масажи, водни процедури, пребиваване сред природата и оптимална психонагласа. Само общо здравият човек изглежда добре и през годините след 40. На четвърто място са чисто дизайнерските и модни съображения, информацията за които е навсякъде и може лесно да бъде надценена.

5. ОБЩЕСТВО

КАКВО Е ОТНОШЕНИЕТО ВИ КЪМ ПАРИТЕ? М.И.Р. ИКОНОМИЧЕСКИ ИЗДЪРЖАН ПРОЕКТ ЛИ Е? Нашият проект е преди всичко доброволно начинание и има идеални цели. В действителност, изпитваме големи затруднения поради неикономическия характер на нашата дейност, която същевременно трябва да бъде захранвана с такива блага, каквито са изграждането и поддръжката на електронна страница, издателска дейност, организирането на семинарни прояви и прочее, които иначе се заплащат. По принцип идеята на парите е била да се внесе улеснение, като се предложи универсален измерител на стойността посредством цената. Бедата обаче идва там, където се забрави за стойността и нейната цена (парите) се превърне в самоцел. Днес ние сме свидетели на свирепа злоупотреба с цената – телекомуникациите и електрониката, шоу-индустрията, общественото хранене и други блага представляват нечовешко изнудване на потребителя предвид на фалшифицираното съотношение между себестойност и цена. Също така, изпразването от съдържание на парите и превръщането им в ценност сама по себе си, е повод за безкрайно много изкривявания... Разбира се, ние се съобразяваме с настоящите икономически реалности и не отричаме парите като наложило се средство за размяна. Но нашият стремеж е насочен и към прокарване на извънфинансови пътеки: бартерни услуги, взаимно подпомагане с изостанали, лично непотребни вещи, приятелско консултиране и т.н.

И ВСЕ ПАК, ХОРАТА ОБИКНОВЕНО ПРЕСМЯТАТ КАКВИ ПОЛЗИ ЩЕ ПОЛУЧАТ СРЕЩУ ОТДАДЕНИТЕ ИМ (НАПРИМЕР НА СЪТРУДНИЧЕСТВО В М.И.Р.) УСИЛИЯ. КАК ЩЕ ГИ МОТИВИРАТЕ? Що се касае до онези, които се интересуват от най-бързата и лека печалба, а не от проекта, това че не предлагаме такава, може и да се окаже плюс (естествено "сито"). От друга страна, с изключение на няколкото най-активни участници, чийто принос е повече дарителски, отколкото пряко изгоден, всички други могат да помогнат много лесно с това, което им е подръка и да получат насреща далеч повече - ако се имат предвид не само финансовите изгоди. Възможно е с няколко щраквания на мишката да ни изпратите вече готови ваши материали или полезни линкове, или да сложите линк към М.И.Р. във вашия сайт. Или да предложите полезни за проекта сведения, книги, пособия, или пък малко финанси, и то в степен, която не ви затруднява. Или просто полезни мнения. Или да ни насочите към други перспективни сътрудници. Срещу което: А). Още сега можете да се ползвате от разрастващия се информационен масив в сайта; да публикувате безплатни данни за вас и вашата дейност  (при условие, че те са в хармония с М.И.Р-принципите); да ползвате наши конкретни услуги (във връзка със специалностите на активните участници); предварително да имате достъп до първично събрани от нас информационни данни, които още дълго ще се обработват, преди да бъдат публикувани тук и т.н. Б). Като близка перспектива - при положение, че подкрепата ви за проекта е значителна, можем да представим ваши дейности по-подробно в съответните презентации; ще ви осигурим възможно най-добри условия за ползване на важните информационни източници, стоки и услуги - често и като бартери или дарения към вас; остава и възможността от парично заплащане, ако се споразумеем за съответствието му на извършената от вас работа.

КАК СТОИ ВЪПРОСЪТ С АВТОРСКОТО ПРАВО НА ВАШИЯ САЙТ? Въпросът е сложен и изисква голяма конкретност при тълкуването си. Що се отнася до настоящата интернет страница, позициите ни ще бъдат уравновесени между конструктивния либерализъм и съобразяването с основателни авторските претенции. Публикуваните тук материали по принцип са за свободно ползване, ако са фрагментарни - каквито обикновено са. Редно е при публикуването им източникът да бъде назоваван ("От www.mirbg.info"). Предупреждаваме, че са възможни грешки в правилното разбиране, ако някъде е налице вмъкване на цитати в различен контекст от този на М.И.Р. Може също да задавате въпроси или изказвате мнения, оспорващи определено авторство, за да ни насочване към съответно изясняване, дори ако се касае от кого най-напред е изказан определен афоризъм.Тъй като не можем да знаем винаги статута на определен текст или илюстрация, молим при поява на основателни възражения, те да ни бъдат направени, за да направим съответните промени (независимо дали в съдържанието, контекста или за условия за публикуване от страна на автора). В последния случай, ние можем или да приемем тези условия, или да свалим въпросния детайл от сайта. Трябва също да се има предвид, че ние влагаме, а не печелим от този сайт, а извадките от книги или сайтове се придружават (често – и на повече от едно място) от посочване на съответните източници и координати, така че безплатната реклама за съответните автори, издателства, уеб разработчици и т.н. е винаги реализуема в момента, когато посетителят влезе в нашата страница. По взаимно споразумение можем да правим и по-разширена реклама (вкл. извън интернет) на редица важни сътрудници, както и сме склонни на други форми на пряко и непряко взаимодействие. Убедени сме, че ще стигаме до взаимноприемливи решения, особено ако партньорите ни оценяват М.И.Р.- приоритетите като оптимизиращи насоки за постигане на индивидуално и социално справедливи решения.

 

КАКВО Е ОТНОШЕНИЕТО ВИ КЪМ ПОЛИТИКАТА? М.И.Р. държи преди всичко за повдигане на индивидуалното и общественото съзнание, без което промените в управленските структури едва ли ще възродят битието на обикновения човек. Когато хората повдигнат вътрешно и външно качеството на своя живот, те по-добре за себе си ще преценят кога и в какво да подкрепят едни или други политици; кога и за какво да отстояват различни становища. Сам по себе си, М.И.Р. не се обвързва с никакви конкретни политически възгледи и е един обществен, но директно насочен към човека проект. Нашата цел е да покажем един по-интегрален подход към търсенето на възможности за разгръщане на личността и намиране на хармонично място за нея в заобикалящата я действителност.

КАКВА Е РОЛЯТА НА НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, КОИТО ТАКА ШИРОКО НАВЛИЗАТ В НАШЕТО ВСЕКИДНЕВИЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ? Новите технологии, от една страна, ни дават нови възможности: съвременният човек може да размножава и обменя неподозирани количества информация, да се придвижва бързо, да готви бързо... Поне за повечето от нас, тяхното подценяване е анахронизъм. Но също така, човекът става все по-зависим от техниката и нейното прекалено услужливо сътрудничество започва да го откъсва от такива елементарни процеси, които допреди време той е вършел например с джобното си ножче. Това технологично специализиране прави живота по-скъп: на пръв поглед приходите в развитите страни се увеличават, но заедно с това новите коли, уреди и услуги са станали толкова по-скъпи, че недостигът си остава в сила. От друга страна, човекът загубва връзката си с природата, забравя как да борави с елементарни сечива и в елементарни ситуации; става неспособен да съществува, ако токът угасне... От трета страна, човекът става твърде зает да се радва на своите модерни придобивки, забравя, че навън има други човешки същества, с които би могъл да осъществи жив контакт. Основният момент тук е новите придобивки да се ползват по предназначение, да няма пристрастяване към тях, за да остават свободни потенциали и за други форми на осъществяване.

ДНЕС ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА СЕ ЗАСИЛВАТ КОМУНИКАЦИИТЕ В ГЛОБАЛНАТА ИНФОРМАЦИОННА МРЕЖА, ХОРАТА ПЪТУВАТ ПОВЕЧЕ, НОСЯТ МОБИЛНИ ТЕЛЕФОНИ; КАК ВИЖДАТЕ ОБЩУВАНЕТО МЕЖДУ ТЯХ В ТАКАВА ОБСТАНОВКА? От една страна, хората изглежда са силно облагодетелствани от новите технологии и на всеки от тях се предоставя цяло море от възможности за общуване с целия свят в реално време – нещо, което не се е случвало никога до сега. В същото време обаче, човек започва да общува все по-тясно специализирано в своята област, с групата си от приближени и, което е най-страшното, той все по-рядко излиза от вкъщи, от работата си или от обичайното си всекидневие, за да го направи; компютърът и подвижният телефон му спестяват тази необходимост. Това довежда до едно технологизирано комуникиране, в което отсрещният човек се свежда до опция в check-менюто на нашия дигитален терминал. Проект М.И.Р. поставя сериозен акцент върху практическите умения за непосредствено общуване – така, както хората са го правили хилядолетия наред и едновременно подържа конструктивните онлайн комуникации. Необходимо е да се очертаят предимствата е недостатъците на всеки вид връзка - напр. по-добре е да се направи консултация със специалист в определена област онлайн, отколкото изобщо да не се направи; но още по-добре е при необходимост и двустранна възможност същата преценка да се извърши чрез директна среща.

6. БИТИЕ (СВЕТОГЛЕД)

ВИЕ ТВЪРДИТЕ, ЧЕ НЕ СЕ ОБВЪРЗВАТЕ С ОПРЕДЕЛЕНА СВЕТОГЛЕДНА ПОЗИЦИЯ, А В СЪЩОТО ВРЕМЕ СЕ ВИЖДА, ЧЕ ФАВОРИЗИРАТЕ НЯКОИ ТВЪРДЕНИЯ И АВТОРИ В СРАВНЕНИЕ С ДРУГИ? Не ги фаворизираме, т.к. не твърдим, че притежаваме абсолютната истина. Но ние споделяме една обща светогледна основа, със силно ударение върху общочовешките ценности. Естествено е по-широко скроените възгледи, учения и личности да намерят по-значимо представяне тук; тясно фанатичните всъщност се изолират сами, тъй като според нас не вземат адекватно отношение към широкия кръг важни за човека въпроси и тяхното индивидуално зачитане. При все това, дори и те са накратко споменати тук или непълнотите предстои да бъдат попълнени.

ЗАЩО СЧИТАТЕ, ЧЕ ДУХОВНИЯТ МИРОГЛЕД ПО-СЪОТВЕТСТВАЩ НА ИСТИНАТА, ОТКОЛКОТО НАУЧНИЯТ МАТЕРИАЛИСТИЧЕН ВЪЗГЛЕД? МОЖЕ ЛИ АТЕИСТЪТ ДА СТАНЕ ПРИВЪРЖЕНИК НА М.И.Р.? Основният критерий при определяне степента на важност на каквото и да е от сферата на живота за М.И.Р. е интегралната полезност, а не абстрактната теоретична издържаност (която впрочем е винаги оспорима). Както изкривената духовност, така и войнстващият атеизъм, видно е от историята, водят до сериозни колизии. Балансираният с евсекидневието и нефанатичен духовен светоглед оставя пред нас по-широки хоризонти и ни мотивира по-успешно, отколкото материалистичният хуманизъм, към постигане на вътрешна и социална хармония. Но и атеистите могат да сътрудничат без проблеми в идеите на М.И.Р., стига да се опират главно върху консенсусните изводи, вместо върху различията в тълкуването. Например – спирането на мислите в будно състояние, което в мистицизма се разглежда като условие за по-висше интуитивно възприятие, от материалнонаучна гледна точка може да се приветства като отпускаща пауза за преуморения съвременен мозък. Макар и по различни причини, изучаването и практикуването на медитации би могло да се приветства и от двете страни! Това не е много по-различно от факта например, че голям брой поети с атеистични възгледи свободно употребяват религиозна символика.

ДУХОВНИТЕ УЧЕНИЯ НЕ СА ЕДИНОДУШНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТОВА ДАЛИ Е ПО-ДОБРЕ ЧОВЕК ДА СЕ ЗАТВОРИ ЗА ОБЩЕСТВОТО И ДА СЕ САМОУСЪВЪРШЕНСТВА, ИЛИ ДА ПОМАГА АКТИВНО НА ДРУГИТЕ... Това е, защото въпросът е силно зависим както от индивидуалните параметри на духовния последовател, така и от конкретната духовна пътека, а също и от условията на социалната среда, вкл. за съответната епоха. Все пак повечето Учители и техните изтъкнати последователи посочват, че най-добрият път е балансираният. Самият факт, че и тези, които са проповядвали предимно затваряне, все пак не са се били затворили дотолкова, че да не го кажат на много други хора, трябва да подсети т.нар. духовни егоисти, че тази крайност в никакъв случай не е препоръчвана. От друга страна, социалната благотворителност без подлежащо висше призвание е от ограничено значение и може дори да се превърне в източник на друг вид високомерие. Обикновено начинаещите, както и хората с много лични проблеми, се съветват първо да ги преодолеят, тъй като едва тогава ще могат да служат реално на другите. Но и в хода на този процес те ще зависят от тяхната подкрепа и е добре да им отвръщат със същото (взаимопомощ). После идва стадий, при който за пречистване на съзнанието една по-интензивна социална ангажираност е повече от необходима. За още по-напредналите е възможно редуване на (относително) уединение с периоди на активни изяви. Основната идея тук е при изолацията да се напредне във вътрешните постижения, а при появяването в света те да се споделят с подготвените да ги получат. На някои места се твърди, че "медитиращите в самота помагат повече на света чрез вибрациите си", но дори това да е така, остава фактът, че повечето днешни интересуващи се не достигат нужното ниво, за да медитират истински, а някои от тях просто прикриват зад горното твърдение страха си от обществени ангажираности.

ДАЛИ ДА ГЛЕДАМЕ НА ЕГОТО КАТО ПРЕЧКА ИЛИ КАТО ИНСТРУМЕНТ ПО ПЪТЯ? Не се регистрира единодушие и в разните учения - според някои егото изобщо "не съществува", според други го има, но изчезва или се "разтваря" в цялото при постигане на просветление, а според някои дори и тогава не изчезва, но е пречистено и е съвършен проводник на Божията воля. Все пак има съгласие по нещо много важно - каквото и да става с егото, то става трайно едва при някаква много висока степен на развитие.; дотогава просто се налага да си работим чрез него Дотогава егото е като плътен чадър, отстрани на който само ни понапръскват понякога капчици - "микросаторита"... След като нямаме база за сравнение с още по-висши състояния, може да си помислим, че това поосвежаване е едва ли не пълно разтваряне... Какъв е отрезвяващият момент? Без да е нужно да парадираме отвън с постижения - чувстваме ли вътре в себе си всички сили на вселената постоянно на разположение, 100% ли сме устойчиви към превратностите на съдбата, нищо ли не може да ни изкуши да престанем да гледаме на нещата като прояви на Любовта? Ако не, то въпреки, че се усещаме на моменти "постигнали", това отново е егото, което твърди, че не е его. А тази "инфлация на егото", както нарича това състояние Каплан (вторичното му раздуване след временното му свиване при екстазни състояния) може да създава проблеми не само по духовния път...

7. ВХОДНА И ИЗХОДНА ЕСЕНЦИИ

РАЗЛИЧНА ЛИ Е НАГЛАСАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА ИМАМЕ ПРИ РАЗЛИЧНИТЕ ДЕЙНОСТИ В ЖИВОТА? Да, но това важно изискване обикновено се пропуска! Разпространено изкушение в днешно време е да се нахлува с агресия във вътрешния живот, където законите са доста по-други. Във външния свят, особено в бизнеса, по правило се успява чрез поемане на лична отговорност, ефективно управление и конкурентно устойчива предприемчивост в съответната сфера. Но при духовното развитие, вкл. вътрешно ориентираните терапии, осъзнаването се движи повече по посока на отпускане и хармонизиране, отдаване на ограничената си воля на по-висши реалности или, синтезирано казано, на доверие във Вселената. Тези, за които тази настройка е чужда, ще сторят добре да не се стремят към оглавяване на псевдодуховни общности, а претърпелите крах в общуването – да използват момента, за да се вгледат и в себе си, а не да търсят само външна утеха в съответните групи. Може би в цялата човешка история не е имало по-голямо объркване по тези въпроси в сферата на масовото съзнание. Трудно е да се даде обобщен съвет, но едно е сигурно – ако бъде искрен към себе си и се вглежда за искрени хора, с които да общува, човек ще направи най-необходимото, за да се ориентира правилно.

ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ ОТ ВАС СЪВРЕМЕНЕН ЧОВЕК - С ШИРОКА КУЛТУРА И СЪЩЕВРЕМЕННО ДОБЪР ТЕСЕН СПЕЦИАЛИСТ – Е ТРУДЕН ЗА ИЗГРАЖДАНЕ. МНОГО ХОРА ЩЕ ПРЕДПОЧЕТАТ ДА СИ ОСТАНАТ САМО ТЕСНИ СПЕЦИАЛИСТИ ИЛИ ДА ПОЛЗВАТ УСЛУГИТЕ НА ТАКИВА – И ТОГАВА?Интердисциплинарност без тесни специалисти не може да съществува. Съвсем нормално е и нуждаещите се от профилирана информация да я търсят на съответните места. Обаче, в днешно време проблемите стават все по-комплексни и профилираният специалист се нуждае, дори за справяне в собствената си област, от редица други идеи. М.И.Р. не означава всеки да се учи от всичко по много, така че трудностите в тази идея не бива да се преувеличават. Едно умерено по обем, интересно по начин на поднасяне и ценно като приложимост обучение би заинтересувало голям брой специалисти, както и хора без задълбочаване в определена област. След подобен модул е естествено много от нещата да избледнеят, но обхватът на интелигентността непременно ще се разшири.

КАКВИ ПРИМЕРИ ЩЕ ДАДЕТЕ ЗА ВАЖНОСТТА НА ПОДПОМАГАЩАТА МОТИВАЦИЯ? Да речем, че Вие по принцип сте мотивирани да сте здрави – за да се чувствате по-добре и да си вършите ежедневната работа. Пълноценната грижа за здравето обаче е трудна задача и е възможно тази мотивация да не Ви е достатъчна. Така е всъщност при повечето от нас, бързо забравящи уроците на болестта. Но ако успеем да включим като съзнателни съображения педагогическия пример, който даваме на другите, ползите за социалното и екологично равновесие и факта, че здравето е предпоставка и за хармоничния духовен напредък, може би ще се справим по-успешно. Или, да речем, едно е да се трудим за изкарване на материални блага само за себеоцеляване или за близкия си кръг родственици, а съвсем друго – да знаем за какво друго могат да ни послужат финансите и ценните предмети. Или, също така, ако медитираме и се считаме за успяващи само въз основа на вътрешните си преживявания, колко по–актуализиращо би било откритието, че можем да запазим постижението си и пред лицето на обществените предизвикателства, да имаме също смелостта да вземем действено отношение към тях!

КАКЪВ Е КЛЮЧЪТ КЪМ УСЕЩАНЕТО ЗА ЩАСТИЕ И ПЪЛНОЦЕННОСТ НА ИНДИВИДА? Тук хората често изпадат в клопката да изброяват различни “задължителни” притежания, които биха им решили проблемите и биха ги направили доволни, щастливи. Основа на щастието е чувството за достатъчност, за което говорят не само източните мъдреци. Алчността, ненаситността, завистта – това са най-коварните вълни, които рушат основите на щастието, като подклаждат постоянно чувство на неудовлетвореност и пораждат стремеж за засищане. Когато обаче желаните блага станат реалност, също като в приказката за рибаря и златната рибка, желанията рязко се повишават, а недостигът си остава все така болезнен. Без да навлизаме в никаква идеология – щастието се корени в благодарността от достатъчното.