Аристотел

Търсене на термини в речника
Думи Описание
Аристотел
Аристотел АРИСТОТЕЛ. Древногръцки философ и универсален учен, един от най-големите гении на древното време, А. е сред малкото личности в историята, изследвали почти всяка тема, достъпна за своята епоха. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията той пише за естетика, етика, икономика, метафизика, политика, психология, риторика, теология и управление. Занимава се още с образование, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са на практика енциклопедия на античното познание.
Роден е в Стагира, син на Никомах, лекаря на македонския цар Аминт, А. става наставник и приятел на Александър Македонски. След като слуша 20 години уроците на Платон, той основава в Атина прочутата Ликейска школа, оборудвана с внушителна библиотека. Тъй като в нея се преподавало из алеите на градината, учениците били наречени "перипатетици", т.е. "разхождащи се".
А. се разграничава се от учителя си, считайки, че няма свят на идеите, отделен от самите предмети. Материята се признава за основна субстанция, но за да се задвижи тя в определена форма, е необходима и енергия. Строгият научен уклон на А., посветен на търсенето на началата и причините, оставя място и за Твореца – той е неподвижната, стояща зад всичко едновременно Първопричина и крайна Цел на всичко съществуващо (телеологичен подход). Причините според А. биват: 1. Материална - тази на веществото; 2. Формална - тази на формата; 3. Действаща - тази на движението; 4. Целева или божествена - тази, към която нещото е насочено. Основното философско съчинение на А. е „Метафизика”.
След смъртта на Александър империята се разпаднала, а А., като "съучастник в делата на световния тиранин", трябвало да се спасява от атиняните, за да ги спаси, както казвал, самите тях от повторението на греха им спрямо философията: стигало вече, че били осъдили на смърт Сократ. Библиотеката се разпръснала; днес не всичко е запазено, като някои неща са в наличност само в арабски преводи. А. умрял в евбейския град Халкида.
Аристотел е създателят на логиката. В своето съчинение „Първа аналитика” той развива първата теория за формално-валидното умозаключение. По-нататък в традицията логическите му ръкописи са били обединени в т.нар. „Органон”. От особена важност за развитието на логиката са били и т.нар.  „Категории” (неговото кратко учение за понятието) и „За тълкуването” (кратко съчинение, което е било схващано като Аристотеловото учение за съждението).
Автор е и на съчиненията „История на животните“, „Риторика”, „Политика”, „Метеорология”, „Никомахова етика”, „За душата” и мн. др. А. провежда и задълбочени наблюдения по биология и други естествени науки.
През Средновековието А. е бил един от основните научни авторитети и много църковни отци са правили усилия да докажат, че тезите му са в хармония с християнството. Все пак определени емпирични моменти от неговото учение са се използвали, именно за да се откъсне науката от църквата. Много рационалисти днес пък се позовават на А. като баща на съвременната наука. Ала не забравят ли мнозина от тях едно от основните му завещания: „Който се придвижва напред в знанието, но изостава в нравствеността, той се движи по-скоро назад, отколкото напред”?
© Copyright 2019 М.И.Р. Всички права запазени.