Бах

Търсене на термини в речника
Думи Описание
Бах
Бах

1). ЕДУАРД БАХ. Английски лекар, който през 20-те и 30-те години на XX в. разработва особен вид цветотерапия, който сега се класира към вибротерапията. Въпреки тежкото си наследствено заболяване, Б. успява да изучи в дълбочина редица области от знанието, като се застъпва подчертано за психосоматичен и холистичен подход в медицината. Работи като високо квалифициран микробиолог, има и принос към хомеопатията - разработва нови средства от чревни бактерии. Отказва се от високо платената си работа, за да изследва интуитивно новия си метод.
Основна разлика между хомеопатията и цветята на Б. е в приготвянето на цветните лекове: при повечето продукти той използва т.нар. „слънчев метод“, който е описан от него (под влияние и на народната медицина в някои страни) Също така, Б. концентрира фокуса на лечението върху психоемоционалните симптоми, тъй като смята, че те са първопричина за всички други проблеми. Той разделя хората на 7 основни групи (архетипове), всяка с обичайното й негативно емоционално състояние, обозначено с ключова дума, например "самота" или "страх". След това се заема да намери растения, които да превръщат тези състояния в позитивни, като стига общ брой 38. Всяко едно от тях е предназначено за определени ментални проблеми; Б. допуска и комбинации между тях, най-известната от които е Спасителната смес (Rescue Remedie).
Системата на Б. дълго време остава в сянка на хомеопатията, но от 80-те г. на XX в.се проучва усилено. Напр. в Плимутската болница във Великобритания,  на сестрите връчват цветни смеси, които да дават на болните при емоционален шок. Те скоро влизат в редовна употреба и като наблюдават резултатите, поредица млади лекари ги възприемат в практиката си, като спестяват голяма част от скъпите и с много странични действия психомедикаменти. Понастоящем този метод е разпространен в редица страни по света; съществуват и многобройни разработки за следбахова цветотерапия.

2). ЙОХАН СЕБАСТИЯН БАХ. Световно известен немски композитор и органист от епохата на барока, творил през първата половина на XVIII в.
Прозхожда от музикантска фамилия, но остава рано сирак. Израства при по-големия си брат, който и го обучава на клавирни и органни изпълнения. Образова се с музика, богословие и различни науки; особено уважава творчеството на Вивалди. Получава длъжността придворен музикант при Ваймарския херцог. Там обаче не се чувства в свои води и се прехвърля на север като органист към голяма църква, където е високо уважаван не само като изпълнител, а и поради гениалните му собствени духовни творби. Там се жени и впоследствие създава многолюдно семейство. Поканен е да се върне във Веймар на по-висока длъжност; там пише и повечето от известните си фуги и клавирни произведения.
По време на едно пътуване жена му умира и след година сключва нов брак, от който има много деца. Премества се в Лайпциг, където е много продуктивен (пише гл. църковни кантати). На старини ослепява, но продължава да създава шедьоври до края.
Творчеството му (над 1000 произведения) оказва силно въздействие върху музиката на следващите векове, особено върху Менделсон, а и педагогическите му произведения продължават да са настолни.

© Copyright 2019 М.И.Р. Всички права запазени.