Библия

Търсене на термини в речника
Думи Описание
Библия
Библия БИБЛИЯ (Светото писание за християни и отчасти за други религии). Сборник от свещени книги: Стар и Нов завет (общо около 70 книги, с малки различия според православния, католическия и протестантския канон). Старият завет е смята за свещен за евреите и донякъде за мюсюлманите, докато християните смятат за свещени и двата, макар и да се основават повече на Новия (особено е вярно това за евангелистите). Важен факт е, че според евангелията Исус Христос коригира някои схващания от Стария завет (напр. Матей, 5:27–32 и 19:3–12; Матей, 5:44 и Лука,6:27–35). Ограниченото националистично схващане за Бог в Стария завет се преобразява в универсалните призиви на пророците, особено в края на Книга на пророк Иона, а Христос окончателно оповестява за Бог, който „прави слънцето си да изгрява на злите и на добрите“ (Матей, 5:45). А най-зрялата формулировка на закона за любовта обединява в едно любовта към Бог и любовта към ближния: от проповедите на Исус (особено в Матей 22:34 – 40; Евангелие от Марко, 12:28 – 38, Лука, 10:25 – 28) до формулировката на Йоан (Първо послание на Йоан, 4:20 – 21): „Ако рече някой: ‘Любя Бога, а мразя брат си’, той е лъжец...“.
Според Стария завет, централно събитие в историята на еврейския народ, на Израел, е синайския завет (съюз) (Изход, 24:1 – 8). Под неговия знак протича цялата по-късна история на този народ, за него се пее в псалмите, за него говорят пророците. В Новия завет Исус Христос се явява онзи, който по пророчеството на Еремия (31:31) ще направи Нов завет. Времето на Исус Христос според Библията е времето, през което човечеството отива към  към великия ден на възкресението (Откровение 16:14). Библейските книги са писани от около 1300 пр.н.е. до около 100 г.
Б. е най-печатаната и най-често коментираната книга в света, чието разпространение се обслужва от стотици библейски дружества. Оценява се и от редица учени-материалисти - като важен исторически и литературен паметник
, в който намира израз и мъдростта на древните народи от Близкия Изток, Месопотамия, Египет и Гърция. Чрез Новия завет и християнството навлиза в гръко-римския свят, като по този начин става част от основата на съвременната европейска култура и цивилизация. По отношение на нейната истинност обаче и до днес съществуват огромни разногласия. От тясно скроените фундаменталисти (за които Б. и само Б. е Божието слово), през либералните християнски екзо- и езотерични течения и проявяващите умерена благосклонност източни духовни учения, до непреклонните фундаменталисти от други религии и "войнстващите атеисти" - целият този спектър от мнения става все по-необозрим в днешно време. Каноничността на текстовете от Б. е по традиция, т.е. като свещени книги се включват само онези, които са признати през ранното Средновековия от Църквата. Неканоничните евангелия (не включвани в Б.) продължават обаче да будят интерес сред хората с по-широки възгледи.
© Copyright 2019 М.И.Р. Всички права запазени.