Богомилство

БОГОМИЛСТВО. Учение на български свещеник, проповядвал в ср. на 10 в., известен като Поп Богомил. Той изхождал от вече популярни възгледи на гностични течения у нас - павликянство и масалианство. От самото си начало Б. е било посрещнат "на нож" от цариградската патриаршия, която го окачествила като "вредна за интересите на църквата и държавата манихейска ерес". Намерило обаче и поддръжници сред византийските учени, напр. в лицето на неоплатониста Йоан Итал.
Съвременните учени характеризират богомилството като дуалистично, антифеодално и реформаторско народно движение, възникнало в лоното на българската църква и бързо разпространено. Започнали масови преследвания и убийства (напр. видният Василий Врач бил изгорен), вкл. на онези последователи, които емигрирали в Сърбия. Намерили убежище при съмишленик - владетелят на Босна Кулин, а оттам някои проникнали в Западна Европа.
През XI-XII в. се множат сведенията за разпространението на "българската ерес", която е силно повлияла движението на катарите, албигойците и други  течения. Самите те се наричали просто християни и водели скромен начин на живот. Простотата, с която се обличали, лечителските им умения и мисионерският им плам се отличавали ярко  от помпозността на папския двор и висшия католически клир. В Ломбардия (Северна Италия) и в Рейнската област движението било добре организирано. В Киевска Русия Б. прониква заедно дошлите от българските земи апокрифи, сред които: "Видение Исаево", "Енох", "Евангелие на Тома, "Ходене на Богородица по мъките и т.н. Паралелно се множество съчинения против Б., между които известната „Беседа против богомилите “ на Презвитер Козма.
Скандализирането на каноничното духовенство се обяснява най-вече с предизвикателната теза за сътворението на човека при Б. - дяволът е сътворил телесното у него, а Бог му е вдъхнал "само" душата. Вън основа на това, богомилите не признавали обредите, отхвърляли кръста и иконите, били против църковната иерархия, като изтъквали, че всеки има право да тълкува евангелието. За разлика от предшестващите го гностични учения (по-силно дуалистични), Б. поддържа идеята за първоначално господство само на добрата, божествената сила, като срещу нея едва по-късно се противопоставя злото начало, което обаче в крайна сметка ще бъде победено. Това в индивидуалния живот става чрез пост, въздържание,  смирение и ненасилие, вкл. вегетарианство. Най-високо по постижения били т.нар. съвършени богомили, после идвали вярващите и след тях - слушателите. Б. проповядва се също религиозна толерантност и свещенодейно равноправие на половете. Значително е влиянието на тази система и върху учението на Дънов.