Бог

Търсене на термини в речника
Думи Описание
Бог
Бог

БОГ, Господ. Обикновено в смисъл на Върховно Същество; вярата в Него се означава като теизъм, а отричащите я са атеисти (за тези двете - и тук).
Днес, особено в Западния свят, преобладава схващането за т.нар. монотеистичен Б., който е извън Природата и e противопоставен на Дявола. Много учени обаче се считат за вярващи, без да персонифицират Б., считайки, че "Той е самата Природа" (деизъм); някои древни народи, мислители, както и някои и сега оформени духовни течения (източни, индиански, ню ейдж), са повече пантеистични (Бог=Природа); други твърдят, че "Той е това, но и много повече", имайки предвид духовните светове. Дзен и др. подобни практики не насърчават сляпата вяра в каквато и да е концепция за въхровното и държат единствено на несмутеното от догми осъзнаване на достъпната за индивидуалното съзнание реалност.
Ред съвременни изследователи подчертават, че възгледът за Б. еволюира не само през вековете и за социума, но и в индивидуалния живот, поради преминаването към качествено различно ниво на съзнание. Така К.Уилбър и др. различават най-общо предконвенционално, конвенционално и следконвенционално съзнание, като при първото идеята за Б. е внушена отвън, при второто тя се отхвърля и евентуално заменя със собствена, а при третото е интегрална (и затова) разбираща другите гледни точки. М.Пек различава 4 стадия на духовното развитие и многозначително твърди: "Богът, който се явява след съмнението, не прилича на Бога преди това".

Някои древни и съвременни възгледи за Б.:

Кена Упанишад: Не това, което е казано с говора, а онова, благодарение на което се говори - знай, че тъкмо това е Брахман (Бог), а не онова, което се почита тук. Не това, което се мисли с мисълта, а онова, благодарение на което се мисли.

Заратустра, според "Авеста": Ти си смисълът на всичко - начало и завършек; съществуването на този свят и неговото трансцедентиране; ядро на онова, което чувстваме у нас като най-доброто и извор на бушуващия живот, който ни обгръща отвсякъде.

Мохамед, според Корана: Той е Първият и Последният, Явният и Скритият и Той знае много добре всички неща.

Инаят Хан: Каквото и да виждам, виждам Теб в душата му; който и да ми дава нещо, от Теб го получавам. На когото и да давам, на Теб със смирение го предлагам, Господи; който и да дойде при мен, Ти си, който идва; към когото и да се обръщам, аз се обръщам към Теб.

ДЯВОЛ, Сатана (основен синоним в християнството), Велзевул, Мара (в будизма), Ариман (в зороастрийството) и др. Отрицателна духовна сила, която според редица религии се противопоставя на творческата и хармонизираща сила на Бога. По отношение на Д. има няколко принципно различни концепции:
1. Д. е отрицателна космична сила, която подвежда божиите твари към страдания и евентуално вечно осъждане (юдаизъм, канонично християнствоислям);
2. Д. е самият творец на видимата вселена, като само душите на съществата са вдъхнати от Бога (гностицизъм и някои дуалистични източни течения);
3. Д. съществува само относително и всъщност е един от аспектите на Бога (индуизъмсикхизъмню ейдж).
4. Д. не съществува, освен в човешкото въображение:
а. При материалистите - защото няма и Бог и изобщо духовни реалности.
б. При някои будисти и даоисти - защото се отрича обичайното (персонално) схващане за Б., но без да се отхвърля духовната природа на Битието.
в. При някои недуалисти - поради убеждението, че само Една е реалността, която се проявява в разнообразни форми (но те обичайно признават необходимостта от разделящи схващания за недостигналите до интегралното видение).

© Copyright 2019 М.И.Р. Всички права запазени.