Васища

ВАСИЩА, Васищтха. Древен мъдрец, смята се за главен риши, участвал в сакралното посвещение на Кришна. Деваки, майката на последния, не е имала деца, когато е застрашена да бъде убита от брат си след предсказанието на жреците, потайно бяга в отшелническата обител. Там тя получава благословение от В. "Ти си жената, която ще съхраниш в своята утроба плода на промяната". С такава фраза тя е избрана за делото на избавлението и че в утробата й лъчът на божествения блясък трябва да вземе човешка форма. Според основната достигнала до нас книга за ученията на самия В. Йога Васища (вж. по-долу), върховната *Реалност е чисто, всезнаещо, вездесъщо Съзнание (*чит, *читта). Тя е описана (6.53.24) като "каменното [скулптурно] ковчеже, което е празно отвътре и празно отвън... спокойно, блестящо като небесния свод, нито видимо, нито невидимо." Проявеният *свят е като *сън, появяващ се в необятния простор на чистото *Съзнание. Само непросветленият смята, че той е външен спрямо него. Единствено човешкият *ум създава *илюзията за *робство и илюзията за процеса на *освобождаване. Това, което трябва да се разбере е, че в крайна сметка нищо не се случва и има просто вечно, безобектно *блаженство. Тази недуалистична визия вдъхновява множество *ведантически учители, включително някои от съставителите на Упанишадите.

Йога Васища или Лагху-Й.В. Счита се за един от основните текстове в индийската философия и духовна практика. Изложеното в книгата учение е близко до адваита веданта и кашмирския шаивизъм и се илюстрира чрез огромно количество диалози, жизнени истории, легенди и аналогии. Смята се предназначена за напреднали последователи. Принц Рама задава въпроси за смисъла на съществуванието, на които мъдрецът Васища отговаря. Всички въпроси в хода на отговорите биват пренасочвани към централния според Учителя въпрос - за вътрешното опознаване на собствената същност. Общият уклон е към *Йогата на знанието (*джнана-йога) и ведантическият недуализъм, с елементи и на шактизъм. Така върховната *Реалност е представена (3.7.1) като притежаваща всички сили. За нейните аспекти се твърди, че те са силата на съзнанието (*чит-шакти), силата на спонтанното движение (спанда-шакти), силата на течливостта (драва-шакти) и силата на пустотата (шуня-шакти).
Достигналата до нас огромна творба всъщност е съставена от кашмирския учен Гауда Абхинанда в началото на Х в., може би въз основа на по-ранен и несъхранил се текст - представян като съчинение на древния мъдрец Валмики, легендарният автор на Рамаяна. Валмики предава на провидеца Бхарадваджа един назидателен разговор, състоял се между *Рама и *Васиштха. Както сочи заглавието, творбата претендира да излага йогически учения, макар че обхватът й е значително по-обширен, покриващ не само духовни и философски въпроси, но и космология.