Веди

Търсене на термини в речника
Думи Описание
Веди
Веди

ВЕДИ, (санскр."знание"). Едни от най-старите духовни писания, залежгнали в основите на

индуизма и написани преди 2 до 4 хил. години (като записването е било предшествано от многовековно устно предаване). (Според известния индолог Макс Мюлер, основанному на филологических и лингвистических особенностях, «Ригведа» е най-ранната и е била съставена към XVIII в. пр. н.е.. в района на сегашния щат Пенджаб; други изследователи дават по-ранни или по-късни датировки.)
Според класическия индуизъм В. са божествени откровения, предадени от древните мъдреци (риши); някои съвременни авторитети (Вивекананда) обаче оспорват това абсолютизиране.
Основно В. са сборници (самхити) с молитви и мантри. Четирите канонически В. са:
-
Риг-веда — с много химни;
- Яджур-веда (Аюрведа) — с жертвени формули;
- Сама-веда — с песни;
- Атхарва-веда — с призоваващи формули.
Според специалистите, в художествено отношение (четени в оригинали) В. представляват истински поетични шедьоври за онова време.

Коментарии (смрити) към В. (а често и по нещо допълнително) предлагат Брахманите, Араняките, Самхитите, Пураните и Упанишадите, сутрите на Вяса и др. Традиционно се приема, че в Бхагавад Гита (част от "Махабхарата") се излага есенцията от ведическите учения. В някои от тях обаче се намалява значението на химните и се акцентира върху себепознанието и универсалната мантра ОМ.

Други «Веди». Някои специфични индийски текстове ("упаведи") са по-скорошни от древните В., но се използват за обозначаване на текстове по определени предмети: Аюрведа — «медицина», Дханурведа — «бойни изкуства"; Гандхарваведа — «музика и свещеие танци», както и военната наука, архитектурата и занаятите. Като спомагателни дисциплини още от времето на древните ведически институти са се изучавали фонетика, граматика, етимология, математика, астрология и ритуални изкуства.

Веданта, "краят на знанието". Една от 6-те традиционни школи (даршани) на индийската философия и едновременно с това - концептуална основа за практиката на редица йога системи. Учението на В. включва най-вече авторитетни текстове от Ведите, Упанишадите, Бхагавад гита, Брахма сутра и коментарите на Шанкара. Посланията на В. се фокусират предимно върху отношението на човешксото самосъзнание с Бога като личност (Бхагаван) и като безличностен аспект (Брахман). И в зависимост от конкретните интерпретации, се офирмили подшколи:

Двайта. Субдуалистична, основана от Мадхавачаря, според която Бог (Брахман), душите и материята са разделени, но спасение (живот на духовни райски планети) може да се постигне чрез преданост (бхакти). Подобна, много по-известна днес е школата на Чайтаня (с последовател Прабхупада - основател на обществото за Кришна съзнание) - при нея все пак се постулира качествено присъствие на Брахман в индивида, но количествената разлика между тях е непреодолима.

Двайта-адвайта. Умерен недуализъм: според Бхасара, Нимбарка, Рамануджа и т.н., както и някои текстове в Упанишадите и др., проявената вселена се излъчва от Единния и се прибира обратно в Него. Абсолютността на Бога не му пречи да приема и личностни аспекти, като основна такава фигура (достойна за обожание) е Кришна.

Адвайта веданта (санскр. ?????? ???????) е най-радикалната и забележителна индийска недуалистична система, изложена и разпространена най-вече от Шанкара, а преди това от Гаудапада. Тя утвърждава единството на атман (душата) и Брахман (Абсолютът, Бог - Който е и творецът, и творението); Който е неизразим, но най-близкото понятие до Който е Сатчитананда (Съществувание-Познание-Блаженство). Илюзорната сила, която скрива Брахман от обичайното човешко съзнание (Мая шакти), също е проекция на Единствения, поради което Той самият не е заблуден от неяи позналият Го се освобождава от илюзиите.
Според В. човек страда от невежество относно същинската си природа, обаче чрез истинско познание (джнана) може да достигне освобождение (мокша). Същността или душата е атман, който е идентичен с Брахман, но е нужно да се познае това от опит. Който успее приживе, става дживанмукта, т.е. освободен, докато е още жив (в тялото), а който го направи по време на смъртта е видехамукта.
Широкоскроените последователи на адвайта В. (особено Вивекананда) са без предразсъдъци и към различните други религии и концепции, като считат, че всички са на пътя към освобождението, само че на различни етапи и затова могат да им бъдат временно полезни и други, само частично верни доктрини.

© Copyright 2019 М.И.Р. Всички права запазени.