Диагноза

ДИАГНОЗА. 1). В общия смисъл - разпознаване същността на определено явление и евентуално причините за него. Диагностика - това е процесът на търсене иевентуално установяване на д. Може да касае здравно съсотяние на определен индивид, функционалност на социална група или дори изправност/неизправност на механично устройство.

2). В по-тесен смисъл, обикновено се има предвид медицинската д. Установяването на диагнозата става посредством данни от разговора с болния или негови близки - анамнеза, чрез лекарски преглед, определени измервания, лаборатирни проби и уредни изследвания.
В зависимост от начина за достигане до медицинската д., тя може да бъде: diagnosis per conclusionem - диагноза чрез заключение - поставя се въз основа на характерните за болестта и категорично установени от лекаря симптоми и синдроми; diagnosis per exclusionem - д. чрез изключване - лекарят съставя списък на всички болести, които могат да предизвикат установените признаци и елиминира неверните предположения едно по едно, като първо се изключва най-вероятното заболяване, след това следващото най-вероятно и т.н.; d. ex juvantibus - диагноза чрез ефекта от използваните лекарства - методът се използва само при непознати заболявания, или при тежки, животозастрашаващи състояния, така поставената диагноза обикновено е обща и несигурна.
В зависимост от характера на поставената диагноза, тя може да бъде: d. sympthomatica - симптоматична диагноза - основава се на установените тъканни и органни нарушения, напр. хеморагична диатеза, остър катар на горните дихателни пътища и т.н.; d. aethiologica - етиологична - основава се на точно установената причина за възникналото болестно състояние, например менингококов сепсис, желязонедоимъчна анамия и т.н.