Добро

ДОБРО. Етична категория, чрез която се обозначава мисъл, дума или действие, които носят реална полза в личен или прогрес в социален план или по отношение на природата. Обикновено се има предвид съзнателното Д., т.е. отчитат се не само последствията от дадено действие или отношение, но и намеренията, които стоят зад него. Според редица духовни и религиозни учения, Д. в най-висш смисъл е и качество на Бога или аспект на безличностната универсална енергия.

Добродетел. Способност или наклонност да се прави добро.

Зло. Етична категория, противоположна на доброто, чрез която се изразява действие или намерение, чрез което се нанася вреда на определен човек, на обществото или на околната среда. Обикновено се има предвид съзнателното причиняване на вреда; тъй като например животните и малките деца могат да причинят вреда несъзнателно, в този смисъл те не са "зли".

Грях. 1). Погрешно, укоримо действие или състояние (най-вече това е разбирането за Г. в западните цивилизации). В християнската теология съществува стъпаловидна градация на греховете, разпределени в степени според своята тежест (митарства); седем от тях се определят като „смъртни“ - такива, чието допускане е в състояние да ликвидира самите устои на човешкото същество и да го доведе до гибел или вечно осъждане: гордост, завист, гняв, ленност, алчност, похот и чревоугодие. Идеята за Г. в този смисъл е тясно свързана с вината.
2). Неприемливо действие, което отдалечава човека от съвършената му природа, което обаче е временно (при много източни и езотерични учения). В някои случаи се твърди, че "грях не съществува", тъй като се споделя схващането за всеобщата целесъобразност; това обаче не пречи да се правят избори между повече или по-малко подходящи насоки при обикновените човешки дела.

Критерии за етичната преценка. Още Канада, авторът на философията Вайшишика, казва във входящата Сутра: Това което ви издига и ви доближава по-близо до Бог е правилно. Това което ви смъква надолу и ви отдалечава от Бог, е погрешно. В различни вариации, това е било преповтаряно от повечето духовни и религиозни автори през вековете.

Различните атеистични направления отхвърлят този ориентир, за тях доброто се ограничава до преходните ползи за ближния, за обществото и природната среда.

Относителност на доброто и злото. Според редица древни мъдреци и съвременни авторитети, природата се отнася еднакво към всички, за нея няма "добро" и "зло". Лао Дзъ казва, че тя се държи към всяко същество като към "жертвено куче от слама".  Във всекидневието, често пъти нещо е добро или зло, според ситуацията, обектите и субектите на съответното действие или отношение.

Какво е зло? Нищо друго, освен добро, идващо в неподходящо време или на неподходящо място.
Щайнер