Драма

ДРАМА. 1). Един от трите литературни рода, наред с епоса и лириката, който включва произведения в диалогична форма, които са предназначени за сценично изпълнение.

2). Лични или социални конфликти или напрегнати ситуации, с висок градус на преживяванията и/ или със забележими последствия.

ПСИХОДРАМА. Изкуството от векове е изпълнявало и лечебни функции. Идеята за драмата като самостоятелен терапевтичен метод възниква след ПСВ, когато Морено организира във Виена театрален експеримент, наречен „спонтанен театър”. Той за пръв път се замисля за игровите методи, когато наблюдава изразяването на фантазиите на децата в игрите им. По този начин принципът на играта е поставен в основата на психодрамата. Но този спонтанен театър първоначално не е ориентиран към психотерапевтична работа. Той е имал културноеволюитивен характер: реализиране на творческото Аз в театъра на живота, който предоставя неограничени възможности за свободно изразяване на емоциите. Но идеята за психодрамата като метод за лечение възниква у него, след като една актриса му разказва за своите конфликти с годеника си. Заедно с трупата на театъра той поставя историята на актрисата на сцена. Това се оказва значимо и удачно не само за самата двойка, но и за останалите членове на трупата. По-късно Морено фокусира вниманието си върху динамичните вътрегрупови фактори като средства за оказване на помощ на жените с цел осъзнаване на техните личностни цели. Методът бързо разширява сферата си на приложение, като както той взаимства от други психотерапевтични и обучаващи направления, така и сам служи като източник за други такива.
В България П. се развива от кр. на 90 г. на 20 в. и е свързана с обучението на специалисти от помагащите професии - психиатри, психолози, психиатрични сестри. Една част от първите български психодраматисти прилагат придобитите умения в терапевтичната си практика, други създават свои обучителни програми, вкл. за обучение на фамилни терапевти, клинични социални работници и училищни психолози.
Близо век след създаването на психодраматичния метод той продължава да бъде актуален и ефективен в множество терапевтични и учебни групи по цял свят. И не единствено защото изглежда ексцентричен и необичаен в сравнение с останалите терапевтични школи, а поради огромната си сила не само да разрешава проблеми, но и да освобождава спонтанността, да насърчава творческите способности на хората и да способства тяхното личностно развитие.

Повече за психодрамата