Еволюция

Търсене на термини в речника
Думи Описание
Еволюция
Еволюция

ЕВОЛЮЦИЯ/ и ИНВОЛЮЦИЯ. Процеси на въздигане (Е.) или спускане (И.) в йерархичния ред от определена гл. т. Исторически, биологичен или идеен процес на развитие или деградация на народите, организмите, идеите и т.н., при което те преминават в други състояния, като търпят закономерни изменения (обикновено постепенни).

Еволюция (от лат. evolutio, „разгръщане“).В науката най-често се употребява в биологията, но също така в астрономията и социалните науки.
В биологията еволюция означава промяната на наследствените белези на една популация от поколение на поколение. Белезите са проявление на гените, които биват копирани и предавани на потомството по време на размножаването. Теорията за еволюцията чрез естествен отбор е предложена почти едновременно от Чарлз Дарвин и Алфред Ръсел Уолъс, и е изложена от Дарвин в „Произход на видовете“. През 30-те години на 20-и век, естественият отбор бива съчетан с унаследяването (открито от Мендел). Съществуват три основни механизма на еволюционни промени: естествен отбор, генетичен дрейф и миграция на гени. Естественият отбор благоприятства гените, които подобряват способността за оцеляване и възпроизвеждане. Генетичният дрейф представлява случайна промяна в относителната честота на алелите, причинявана от случайното съчетание на гени по време на размножаването, а миграцията е свързана с трансфера на гени в рамките на и между популациите. Е. оказва влияние на всеки аспект от формата и поведението на организмите. Извършват се приспособявания - адаптации, които увеличават приспособимостта, като подобряват дейности като намиране на храна, избягване на хищниците или привличане на брачен партньор. Организмите могат да претърпят промени в посока сътрудничество един с друг, обикновено при оказване на помощ на роднини или при влизане във взаимноизгодна връзка (симбиоза). В дългосрочен период, Е. води до образуване на нови видове чрез разделяне на първичните популации от организми на нови групи, които вече не са в състояние да се кръстосват помежду си. Последствията от еволюцията понякога биват разделяни на макроеволюция, която настъпва на или над ниво "вид" (видообразуване), и микроеволюция, която е процес в рамките на един вид или една популация и е свързана с по-малки еволюционни промени, като например адаптации.
Всички организми, обитаващи Земята, имат общ прародител или произхождат от една древна генна банка. Благодарение на общите си белези, организмите могат да бъдат класифицирани в йерархично подредени групи. Сравнявайки анатомията на съвременните с тази на изчезналите видове, палеонтолозите могат да правят заключения за еволюционните им разклонения - т.нар. еволюционно дърво.
Идеите, свързани с Е., като напр. общия произход и трансмутацията на видовете съществуват поне от 6-и век пр.н.е., в тълкуванията на гръцкия философ Анаксимандър, римският философ и поет Лукреций, арабският биолог Ал-Джахиц, персийският философ Ибн Мискавейх, китайският философ Цуанг Ци. С увеличаване на познанията по биология през 17-и век, еволюционните идеи са били развити от неколцина философи и учени Идеите на биолога Ламарк оказват голямо влияние. Чарлз Дарвин формулира идеята си за естествения отбор през паралелно с А.Уолъс. Дарвин не е можел да обясни източника на унаследяемите вариации, върху които естественият отбор би упражнил своето влияние. Подобно на Ламарк, той е смятал, че родителите предават на своето поколение адаптациите, които са придобили по време на живота си, но експериментите на А.Вайсман показват, че промените от употреба или неупотреба не се наследяват. Още по-важен е и фактът, че Дарвин не е можел да обясни как белезите се предават от поколение на поколение. Мендел открива, че белезите се унаследяват по предвидим начин. Идентифицирането през 1940 г. на ДНК като генетичен материал от Осуалд Ейвъри и неговите колеги и последващото публикуване през 1953 г. на структурата на ДНК от Джеймс Уотсън и Франсис Крик демонстрират физичната основа на наследствеността. Оттогава насам генетиката и молекулярната биология стават основни дялове от еволюционната биология и довеждат до революция в областта на филогенетиката. В наши дни, с изследвания в областта на еволюционната биология се занимават учени от широк спектър от научни области, като биохимия, екология, генетика и физиология, а еволюционните понятия се използват и в по-отдалечени научни области като психология, медицина, философия и информатика. Еволюцията все още е предмет на спорове в някои кръгове вътре и особено извън научната общност. В някои страни, на първо място САЩ, напрежението между научни и религиозни учения подхранва текущия спор "Сътворение или еволюция?". Неправомерно разширени тълкувания на еволюцията са дали повод за расистки и социалнодарвинистки теории като тези на Малтус и Х.Спенсър.
Едно от основните приложения на Е. е изкуственият отбор, или целенасоченото селектиране на определени белези в популация от организми. Хората са използвали изкуствената селекция в течение на хилядолетия при опитомяването на растения и животни. В последно време изкуствената селекция става основна част от генното инженерство, със селектируеми маркери като гени, резистентни на антибиотици, използвани за промяна на ДНК в молекулярната биология. В информатиката се разработва симулиране на Е. с използването на еволюционни алгоритми и опити за създаване на "изкуствен живот".

© Copyright 2019 М.И.Р. Всички права запазени.