Истина

ИСТИНА. 1). Вярно познание, съответващо на обекта или субекта, който представя.

2). И. в абсолютен смисъл - висшата Реалност. Отношението на всеки един индивид към висшата И. е важен критерий за определяне на светогледа. Когато той:

1. Вярва, че я има и че точно той знае точно как да я намери (или даже, че може еднозначно да напътства другите към нея). Много характерна позиция за слабо образованите материалисти и за религиозните фундаменталисти.

2. Вярва, че я има и е постижима, но не може да гарантира, че той е близо до нея или дори че се движи точно към нея. Все пак продължава да се стреми. Тук са голяма част от образованите хора - обективни идеалисти или научни материалисти.

3. Не знае дали Абсолютната истина я има или няма (нито каква е, ако я има), но въпреки това се стреми към Нея, просто защото чувства такъв подтик отвътре - това е своего рода конструктивен скептицизъм-мистицизъм, характерен за много учени, но и за недуалистичните духовни течения.

4. Не знае дали Абсолютната истина я има или няма, но избира и да не се стреми към нищо, а само да отрича - каквото твърдение срещне - деструктивен скептицизъм.

5. Сигурен е, че я няма или поне, че е неосъществима и тогава за нас остават само относителните истини - агностицизъм.

6. Сигурен е, че тя е обективна и към нея се приближаваме чрез постепенно разкриване на знанието, но най-вероятно е недостижима поради необятността на обекта му (вселената) - научен материализъм.

НЕИСТИНА, заблуда, илюзия.

Космична илюзия (Мая).

ЛЪЖА. Обикновено се употребява в смисъл на съзнателно скриване или преиначаване на истината.