Лайбниц

ГОТФРИД ЛАЙБНИЦ. Немски философ-идеалист, математик и учен-енциклопедист от края на XVII и началото на XVIII в. Основател и президент на Берлинската Академия на науките. Роден е в семейството на професор по философия в Лайпцигския университет. Баща му умира, когато Л. е в началното училище, но му оставя голяма библиотека. Малкият Л. скоро става полиглот, изучава трудовете на Галилей, Кеплер и др. Завършва право и работи като дипломат в Париж и Хановер, на последното място завършва земния си път. Бил е и библиотекар на най-голямата по онова време библиотека в Европа – тази на херцог Август в Долна Саксония.
Л. обосновава необходимостта от редовно мерене на темпуратурата , болните, основава каса за вдовиците и сираците, а също така (дълго преди Фройд) привежда доказателства за съществуването на подсъзнание в човека.
В областта на математиката най-голямата заслуга на Л. се явява разработката (наред с Нютон) на диференциалното и интегрално смятане, имаща огромно значение за бъдещото развитие на математиката и естествознанието. Л. свежда частните методи за решение на математическите задачи, съществуващи до момента, към цялостна система за анализ. Разбира ролята на двоичната бройна система. Изобретява универсални методи за решаване на всевъзможни задачи и пръв изобретява многофункционални изчислителни устройства - далечни предшественици на първите компютри.
Във философията Л. е известен като плуралист - признаващ съществуването на множество самостоятелни начала („монади”). Но той приема, че всичките те все пак са подчинени на една Върховна монада - Бог. Последният е създал възможно най-добрия свят (положение, за което Л. е критикуван безпощадно от различни философи и писатели); но за да разбере това, човек е необходимо да се усъвършенства - както интелектуално, така и духовно. Последното при Л. се свързва и с членството му в ордена на розенкройцерите.