Любов

Търсене на термини в речника
Думи Описание
Любов
Любов

ЛЮБОВ. Вътрешно състояние на устременост или приобщеност към нещо. Думата е значително "износена" от употреба, придобила е многозначност и многопластовост, които често са причини или поводи за недоразумения или тенденциозно използване.
1). Като синоним на "харесване" - човек може да "обича" без особен ангажимент вкл. и предметите.
2). Страстна или еротична Л. (гр. "ерос") - свързана с инстинктите и често - с пристрастяването към тях. Половата Л. е най-често подразбирана тук, въпреки че според някои моралисти и духовни наставници тя, както и харесването, не следва да се причисляват изобщо към Л. Характерни за страстта са усещанията за мощно (и често алогично) привличане, преминаващо в удоволствие при задоволяване и в гняв или депресия при незадоволяване; значителна зависимост от физическото здраве и добрата телесна форма (рефлектиращи върху хормоналната готовност). 
3). Приятелска Л. (гр. "агапе") - обикновено в смисъл на дружба - отчасти налична поради роднински причини или общи интереси, преживени заедно трудности и т.н. Характеризира се с по-малка променливост в сравнение със страстта и по-висока степен на независимост от телесното състояние; често е срещана обаче емоционалната зависимост. При тази форма е подчертано значението на личната уникалност, поради което тя е далеч по-малко заменима от друг обект (както е при страстта). Не само при децата, приятелската Л. се явява и в игрова форма - "лудус"; за възрастните е по-характерна Л., свързана с разсъдъчност - "сторге".
4). Междуполова Л. - макар и често да се акцентира върху страстната й компонента, тя е съчетание от всичките изброени 3 форми, плюс нещо от висшите (6 и 7). Именно от степента на тяхното присъствие зависи дали нейните качества ще се различават от тези на привързаностите от 1 до 3. С установяването на по-трайни отношения между двамата (особено при съпружеската Л.), опознаването на семействата и особено придобиването на общи деца, в отношенията им навлизат и елементи от 5). Цялостно 4). може да води при хармонично партньорство до висока степен на житейска удовлетвореност; но поради сложния й характер е зависима от редица фактори и условия, а от това при повечето двойки следват различни по вид и степен трудности или дори обрати в отношенията.
5). Роднинска Л. - основното различие при майчината Л. е значително по-високата степен на безкористност и жертвоготовност - "агапе"; в останалите случаи 5) може да прилича отчасти на 3)., макар че Фройд и др. психолози посочват и еротични елементи (Едипов комплекс).
6). Л. към човечеството или филантропия (гр. "филия") - принципно се отличава от предходните форми по нейната насоченост към прекрасното или достойното в човека изобщо, а не само към конкретна личност. Важно е, че това, освен в емоция, при цялостните случаи се проектира в посвещаване на хуманитарно призвание - било чрез директно реформаторство, или пък чрез значимо развитие на напредничави идеи. Л. към науката и изкуството, доколкото не е самоцел, а израз на тези стремежи, също се родее с тази форма.
7). Духовната Л. - в най-общ смисъл като Л. към Същността на Битието, е присъща, макар и в много различна индивидуално степен, на всички хора; в определен смисъл тя е източник и  основа на останалите форми на Л. Теистите я приравняват на Л. към Бога (висша преданост, благоговение, агапе или бхакти) - понякога противопоставена, а в други случаи интегрирана с другите форми. Основното различие тук е трансперсоналността - надскачането на его съзнанието и съотв. неговия двоен стандарт, което й придава максимално качествата трайност и безусловност. На Изток същността, формите и степените на тази форма са подробно разисквани най-вече в индуизма и суфизма. На запад най-известното изброяване на атрибутите на тази Л. е ап. Павел (тук). Някои определят тази най-висша форма като "Л. към всичко"; но винаги е било проблематично да се предаде съдържанието на това понятие на някой, у когото липсва съответният вътрешен опит. Форми 6 и 7 се считат за достояние на човека, докато предишните се проявяват и в животинския свят.
Независимо от някои крайни схващания, преобладава становището, че всяка от тези 7 форми на Л. си има своето адекватно място; при неговото нарушаване се получават извращения. От друга страна, представите за тях много често се разимнават с реалността. Например, т.нар. "романтична Л."  често възниква при очакване на поведение като при форми 6 и 7, но без да има реален потенциал за тяхното достатъчно проявяване в живота - това резултира в разочарования; гърците са я наричали "мания"!. Подтискането на по-ниските форми на Л. е характерно за някои религиозни последователи, докато пък- фалшивата благочестивост ("синдром на Тартюф") паразитира върху преклонението пред рядко достиганите висши.форми на Л.

© Copyright 2019 М.И.Р. Всички права запазени.