Монизъм

Търсене на термини в речника
Думи Описание
Монизъм
Монизъм

МОНИЗЪМ. Монизъм е философско учение и светогледен усет, които приемат за основа на всичко съществуващо едно начало. Съществува както материалистически, така и идеалистически М. Материалистите считат основа на света материята, а идеалистите - Духът. Различни са позициите по отношение на този въпрос на дуализма и плурализма.

Особени форми на М. са: функционализмът (модерен във вързка с когнитивните науки и "изкуствения интелект"), според който мисленето може да се сведе не до самите нервни клетки, а до функционалните им отношения; аномалният М. (Д.Девидсон), според който мисловният процес се отклонява от другите природни закономерности и затова е несводим към тях; и елиминативизмът, според който изобщо следва да се откажем от понятието мислене, доколкото науката не може да го определи (Скинър и др. радикални бихевиористи).

НЕДУАЛИЗЪМ, адвайта (санскр.). Висшите школи на някои източни мистици (от веданта, дао, дзен и др.) са на мнение, че даже М. не е истинско единство, тъй като самата идея за "едно" е свързана с идеята за "много", тъй като и двете са концепции на ограничения ум и затова винаги вървят заедно. Затова се предлага терминът Н., който да отразява състоянието на недвойнственост (което не е противоположност на нито един друг светоглед, а ги обхваща и надвишава). То е единствено интуитивно постижимо и следователно неразбираемо чрез интелекта. Въпреки това, в същите системи има и интелектуални методи за постигането на това състояние, като се има предвид, че разумът може сам да открие своите ограничения и тогава да даде възможност за разгръщане на по-висшите състояния. На запад подобни възгледи показват напр. Майстер Екхарт, У.Блейк и някои от авторитетите на Ню Ейдж.

© Copyright 2019 М.И.Р. Всички права запазени.