Паисий

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ. Български народен будител от средата на XVIII в., пръв изразител на идеята за национално възраждане и освобождение. Сведенията за живота му почти се изчерпват със съобщеното в единствената му сигурна творба "История славеноболгарская".
Роден е в Самоковска епархия. Не е учил нито граматика, нито светски науки. През Отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд, две години събира материали (за тази цел ходи и в "Немска земя") и започва да пише българска история, която завършва през 1762 в Зографския манастир. Предполага се, че е умрял на път за Света гора в селището Ампелино (дн. към Асеновград). П. е олицетворение на прехода от българско средновековие към епохата на националноосвободителното културно и политическо движение. Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята "книжица", като възкресява славното минало на българите, П. се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост ("Поради що се срамиш да се наречеш болгарин?"). Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Кирил и Методий - той включва в труда си отделна глава под наслов "За славянските учители". При трактовката на тези въпроси се проявява, съобразно с духа на епохата, романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.