Парацелз

ПАРАЦЕЛЗ, Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (Philippus Aureolus Teophrastus Bombastus von Hohenheim; Paracelsus), е швейцарски лекар, учен, алхимик, астролог и философ, с дейност през първата половина на 16 в. Роден е в лекарско семейство; имал неугледен външен вид, но получил прекрасно образование по медицина и философия. Като юноша отива да се учи в Базелския университет и по-късно става професор там. Едновременно се обучава при абат Тритемия, един от великите адекти по матия, астрология и алхимия. Предприема многочислени пътешествия, посещава различни европейски университети Европы, участвова като лекар във военни кампании, като общувал не само с видни лекари и алхимици, но и с народни лечители. След десетина години странствания, П. се връща в Германия, където си създал репутацията на голям лечител. За разлика от колегите си професори, той не преподава само мненията на Гален, Хипократа и Авицена, а прокарвал редица собствени схващания. това възторгвало по-будните студенти, но предизвикало отпар сред консервативните среди и за едно десетилетия П. бил отлъчен от Академията. През следващите години П. написал важни книги, вкл. фундаменталния труд за причините и протичането на болестите - «Парамирум», «Лабиринтът на заблуждаващите се медици», «Философия», «Велика астрономия»  и др. П. изобретил редица ефективни лекове. Той обяснил причините за силикозата.
Накрая бил поканен от почитателя си херцог Ернст в Залцбург, където бил почитан и прославен; това обаче било непродължително време, до ранната му смърт, като последствие от тежка черепномозъчна травма. на паметника му по-късно сложгили надпис, с който го величаят за откриване на средства срещу много тежки болести и за даренията му към бедните. П. бил пропагандатор на «спагиричната» медицина, създадено въз основа на ученията на Хипократ. Той се е борил против схоластиката и се стремял да постави медицината на научни основи, като приемал, че всички процеси в организма са химически. Създател на ятрохимията и ново учение за лекарствата, чието действие той смятал не за универсално, а за специфично. При все това, П. остава под влиянието на алхимията и свързаната с нея средновековна мистика. Негова е сентенцията: "Не трови отровата, а дозата". Съобразно с нея, той прилагал и силнодействащи минерали при терапията. Предполага се, че П.  е дал названието на цинка.
Общофилософските му възгледи са за човека като микрокосмос, свързан с макрокосмоса чрез т.нар. сила «М» (първата буква на Меркурий). Човек е призван да изследва не само външния, но и задпределния свят.