Педагогика

ПЕДАГОГИКА (от гр. - «водене на детето»). Наука за възпитанието, обучението и образованието (в осн. смисъл - на човека). Някои специалисти акцентират върху П. като фундаментална наука (за същнастта, закономерностите, принципаите методите и формите на обучението. Други се спират повече върху приложната й социална роля (наука за предаване на човешките познания и опит на други хора). Все повече тесният фокус върху преднамереното формиране на подрастващото поколение се разширява, чрез концепциите за обучение и самообучение през целия живот, съзнателността, многостранността и хармонията в развитието, отчитането на индивидуалните особености, както и творческият елемент (включващ спонтанни и неочаквани от мнозинството развития) като особено важен.
Педагогическата мисъл и практика са се развивали още от дълбоката древност в Индия (Ведите), Китай (Конфуций) и др. В древна Гърция и Рим тя е била свързана с философите и енциклопедистите (Платон, Питагор); в средновековна Европа е била обичайно свързвана с теологията, преди да бъде предложена като отделна дисциплина от Бейкън. Голям е приносът за развитието й на Коменски. Сега П. е многоотраслова наука, която включва раздели като общи основи, дидактика (теория на обучението), социална П., сравнительная П., педагогична инноватика, военная П., неформално образование, акмеология и др.

Вижданията на специалисти от М.И.Р. относно П: изводи за сегашното й състояние; предложения ; статии по отделни въпроси: 1 , 2, 3