Пиаже

ЖАН ПИАЖЕ (Jean Piaget). Швейцарски биолог, психолог, логик и философ (последовател на Кант). Още като дете проявява научни дарби и постепенно фиксира основния си интерес върху еволюцията на психиката при децата. Известен е с теорията си за етапите в умственото развитие (по-късно оформена в направлението генетична епистемология), популяризирана чрез известния му труд „Език и мислене у детето“ и многото последващи негови книги.
Експерименталните постановки на П. са известни като "феномени на П.". Справянето с всеки от тях предполага съгласуваното действие на система обратими логически операции, способностите за които се развиват при децата между 6 и 15 г. Чрез изпълнението на серия задания, свързани с феномените, може да се установи дали изследваното дете е под или над типичното равнище за неговата календарна възраст.   У "късния П." са се засилили т.нар. конструкционистки  моменти на неговия модел на развитие. Това значи, че детето активно създава своя свят и представите си за него - момент, за липсата на който П. е често критикуван.
П. е считан за най-влиятелният учен в психологията на развитието, а според някои - изобщо в психологията на ХХ в. (някои го считат само като голям експериментатор, но не приемат обясненията му на установените феномени - напр. Пиаже смята, че обучението е ефективно, когато се опира върху възрастовите възможности на децата, докато много съвременни психолози са убедени, че обучението може да изпреварва развитието и да го ускорява).

Из феномените на Пиаже: експерименти за запазване на физическите свойства на предметите

Това са най-популярните тип опити на П., като напр. при преливане на течност от един широк в друг видок съд, ако те са равнообемни, се следи дали това ще се осъзнае от детето . При това са възможни три вида аргументации:

1. Аргумент за тъждество: “нищо не е премахнато или прибавено, значи веществото или величината остава същата";
2. Аргумент за компенсация: “този съд е по-висок, а другия е по-широк, следователно двете промени се компенсират”;
3. Аргумент за обръщане: “можеш да прелееш течността от втория съд в първия, следователно двете количества са равни”.