Раман

Търсене на термини в речника
Думи Описание
Раман
Раман

РАМАН МАХАРИШИ, Венкатраман. Индийски аскет и учител на школата веданта, с дейност през първата половина на 20 в. Роден в селско семейство, но след смъртта на баща си отива при своя вуйчо в Мадурай (наричан още "градът на храмовете"). Малкият случайно чул от минаващ поклонник името на планина, наречена Арунчал, което име неясно защо го завладяло, той имал видения... Като следва вродената си склонност към медитация, стига до извода, че е нещо различно от тялото и първоначалният му страх от смъртта изчезва. Той предприема изтощително пътуване към мистериозната планина на своите сънища. Достига там до голям храм и остава в мълчание, подиграван от децата наоколо. По-късно живее в други храмове и в пещери, но край него вече се събират ученици, които му носят храна, така че да може да медитира непрекъснато. Постепенно бил изграден "Раманашрам", но при опита на организаторите да въведат такса за посетителите, Р. напуснал и трябвало да я отменят. Той работел като другите и не позволявал да му слугуват. Много случаи, звучащи като чудеса, са разказани от неговите ученици за отношението му към хората и животните. Той отначало не обучавал учениците си и отговарял рядко чрез писане; едва при задълбочаване на стремежа им препоръчвал корекции на техните практики.  Не отдавал особено значение на теоретичното знание, но когато се наложило да отговаря на подобни въпроси, с лекота научавал каквото му трябвало.
Дори заболял от рак, Р. не показвал никакво смущение. Преди да почине, изнесъл кратко слово за безмъртието на Духа. Мястото, където е погребан, служи до днес като поклонническа дестинация. Много съвременни мистици, не само от Индия, високо оценяват Р.М., както и според К.Уилбър простият му метод за себепознание е много дълбок, защото работи върху чуството за "аз", от което произлизат всички други идеи.


Мисли на Р.М.:

Егоцентричността се появява (в човека) в самото начало и се избавяме от нея в самия край.

Човек вярва, че по природа е слаб и грешен, но в действителност сам по себе си той не е слаб и грешен. Само неговите навици, желания и мисли са такива.

Единственият начин да умиротвориш ума е да размишляваш над въпроса: "Кой съм Аз?" Когато дори и тази мисъл се разруши, тогава единствено възможно е самоосъзнаването.

Действията, които са извършени без каквато и да е себичност и с чувство за себеотдаване, чрез тяло, реч и ум, са като служене на Бог и стават действия на самия Бог.

© Copyright 2019 М.И.Р. Всички права запазени.