Творчество

ТВОРЧЕСТВО. Процес на мисловност и деятелност, който създава качествено нови материални и духовни ценности (включително качествено важни промени във вътрешния свят на самия творец). Уникалността на Т. го отличава от обикновеното производство и преподаване. Творецът "гледа, което всички останали гледат, но вижда, което никой от тях не вижда". Видовете Т. са мнгобройни: научно, техническо, организаторско, религиозно, художествено, музикално, шахматно и т.н. Когато творческият процес води до създаваното на реално полезен предмет, механизъм или метод, говори се за изобретение.
Според класическите представи ( Поанкаре/Уолъс) могат да бъдат разграничени 4 стадии на творческото мислене:
Подготовка — формулиране на задачата и умствени опити тя да се разреши.
Инкубация — времене отвличане на вниманието от задачата.
Озарение — внезапно появане на интуитивно решение.
Проверка — в хода на опитите за реализация на решението.
Много са обаче факторите, които могат да възпрепятстват или деформират резултатите на всяка стъпка: несъвършенства на ума и волята, недостиг на точна информация и липса на методи за верифицирането й, конформизъм, 

Евристика. Наука, която ичучава творческите процеси. Способността за Т. се асоциира с различни степени и проявления на креативността. Тя обединява желанието, знанието и умението на човека и ги издига на по-висока платформа. Действията, излизащи зад границите на изискванията на конкретната ситуация, могат да се превърнат в творчески; това са много често игрови ситуации или моменти на преодоляване и освобождаване на духа. Р. Мей определя Т. като "процес на среща на човека със света". Н. Бердяев дори счита, че "личността не е субстанция, а творчески акт."

СЪТВОРЕНИЕ.

Креационизъм.