Тревожност

ТРЕВОЖНОСТ, безпокойство, англ. "anxiety" през гр."задушавам". Състояние на безпокойство, загриженост или дезориентация, поради адекватни или неадекватни външни или вътрешни подбуди.
Първият системен дискурс върху темата, озаглавен "За тревожността" е написан от Еликтет. Тревожността в християнската система е свързана с вината от неуспеха да се живее съобразно високите нравствени идеали. Спиноза разглежда тревожността в противовес на "надеждата" и определя и двете състояния като "слабост на разума". Началото на съвременната епоха в изследване на тревожността се отъждествява с Киркегор, според когото тревожността е необратимо свързана с човешката свобода. Лекарите и биолозите също се заинтересували от по- видимите патологични и предпазни функции на явленията. Дарвин и Фройд, отбелязват, че често тревожността има "сигнална "функция, предупреждавайки човека за заплахата и подготвяйко го за "борба или бягство". 
Сега в психологията се разграничава "обективна" тревожност, кореняща се във външни причини и "невротична" тревожност, която според него е интрапсихична, без източници във външния свят.
Класификацията на тези тревожните разстройства осигурява основа за клиничните дейности по диагнозата и лечението. Днес операционната система, използвана за поставяне на психиатрична диагноза в България е МКБ-Х, а в САЩ - DSM – III –R.

Извадка от класификцията на психичните нарушения