Франкъл

ВИКТОР ФРАНКЪЛ (Viktor Frankl). Бележит австрийски (с еврейски произход) невролог и психиатър с дейност в средата и втората половина на 20 в. Той е бащата на логотерапията и екзистенциалния анализ (при т.нар. "ноогенни неврози", което не възникват от конфликтите между нагоните и инстинктите, а по-скоро от  "екзистенциален вакуум").
Роден е във Виена в семейство на чиновник. Интересът му към психологията се проявява рано. Уучи медицина във Виенския университет и по-късно специализира в неврология и психиатрия, като се спира върху темите за депресията и самоубийството. Те са приложени с успех на практика при студенти, ученици и жени. Работи и като мозъчен хирург. Но произходът му го прави обект на нацисткия терор, заедно със семейството му (почти всички почиват). Книгата му „В търсене на смисъла”, публикувана скоро след ВСВ, описва живота му в концентрационния лагер и психотерапевтичния му метод за намиране на смисъла на живота във всички форми на съществуване. Ф. създава ново семейство, публикува още над 30 книги, преведени на много места по света, и се превръща в един от основните представители на в екзистенциалната терапия. Практикува като професор във Виенския университет и известно време в Харвард. Почива на преклонна възраст в кр. на 20 в., след като с научанта ис дейност и личния си пример е вдъхновил безброй хора и специалисти, вкл. напр. Ст.Кови.

Ф.: Трябваше да научим себе си, а и след това отчаяните хора, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Трябваше да спрем да се питаме за смисъла на живота, а да помислим за себе си като онези, пред които животът всеки ден и час поставя въпроси...

В крайна сметка животът означава да се поеме отговорност за намирането на правилния отговор на проблемите и да се изпълнят задачите, които той постоянно поставя пред всеки индивид.

Между стимула и реакцията се разполага пространството на свободата.