Християнство

Търсене на термини в речника
Думи Описание
Християнство
Християнство
ХРИСТОС. 1). Помазаник или Месия (Божи избраник) - според еврейските предания, обещания избавител на народа им. На места в Новия завет и днес все по-често от разл. автори терминът Х. се употребява в по-широк смисъл като какъвто и да е човек, носител на Космическо (Христово) съзнание.
2). Иисус Х. (8/4 г. пр.н.е. — 29/36 г. сл.н.е. - според разл. източници). Известен още като Исус от Назарет, Йешуа или Иса (на арабски), Х. е централна фигура в християнството и някои езотерични учения, както и пророк в исляма. ("Иисус" е гръцка форма на еврейското име Йешуа или Спасител, а "Христос" - гръцки превод на Месия).
Основен източник на информация за живота и учението на Х. са 4-те канонични евангелия на Новия завет: на Матей, Марко, Лука и Йоан. Повечето библейски изследователи и историци са единодушни, че Х. е еврейски проповедник от Галилея и прочут като лечител, кръстен е бил от Йоан Кръстител, обвинен за противодържавна дейност срещу Римската империя и по заповед на римския губернатор Понтий Пилат осъден на смърт чрез разпъване на кръст. Някои учени оспорват не толкова историческата му личност, колкото "свръхестествените явления" в Писанието.
Богословското гледище за Х. е разностранно. Той се почита от мнозинството християни като Син Божи, Въплъщение на Словото Божие и Второто лице на Светата Троица, изпратен да донесе спасение и помирение с Бога чрез изкупление на човешките грехове. Повечето християни вярват, че Той е роден от девица, извършил е редица чудеса, изпълнявайки библейските пророчества, разпнат е и е погребан в гробница, възкръснал е на третия ден от смъртта си и се е възнесъл в рая, където ще седи редом до Отца до деня на Второто пришествие. Той също е повдигнал нивото на религиозното съзнание, което поради ревнивия и отмъстителен бог на Мойсей и многобожието в т.нар. "езически религии" е било помрачено. Х. е издигнал тезата за опрощение поради Божията милост, а не само със собствени усилия и така е придал по-различен смисъл на молитвите за себеотдаване, на първо място - "Отче наш".
В исляма Иса е един от най-обичаните пророци, носител на божествени писания. Мюсюлманите обаче не вярват в разпването и божествения произход на Иисус.
С течение на вековете различията по повод на личността и поученията на Х. се задълбочават. Роля за това играят мрачните хроники от католическата инквизиция, новите протестанстки църкви, публикуването на ред неканонични евангелия и зачестяващите тълкувания на христианството не като единствената правилна религия, а в контекста на универсалната духовност. Във връзка с последното, източните и някои западни духовни учители настояват, че Иисус е само един от Учителите на човечеството (версията за живота му е в мн. отношения близка напр. до тази на Кришна) и е бил неправилно записан и/или разбран. Други хора го приемат само като велик етичен наставник. Единодушие съществува поне за този му принос, въпреки че на практика именно той изглежда е бил най-пренебрегван през вековете: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум и своя ближен като себе си."
 
 
ХРИСТИЯНСТВО (вж. и тук).
 
Християнството през XIX и XX в. Най-голямото фактическо събитие е отричането на католическата църква от средновековдната инквизиция и признаването на някои основни и отричани дотогава от нея научни истини. Основна тенденция във формален аспект е бързо увеличаващия се брой на протестантските течения: до няколко хиляди днес.
 
 
© Copyright 2019 М.И.Р. Всички права запазени.