Хюм

Думи	Описание
Хюм	Хюм ДЕЙВИД ХЮМ (англ. David Hume). Шотландски философ-скептик (емпирик) и историк, заедно с А.Смит една от най-влиятелните личности в Просвещението по тези земи, с дейност в средата на 18 в. Роден е в Единбург, в семейство на юрист и получава добро образование. Става известен с произведенията си "Трактат за човешката природа" и "Очерк за човешкото познание". В трудовете му личи известно влияние на другите британски емпирици - Дж.Лок и Бъркли. Но той е много по-радикален, отрича всякакъв вроден опит и твърди, че човек е безнадеждно прикован в оковите на своето възприятие и затова не може да реши дали материализмът или идеализмът са правилни. Х. обаче не е пълен агностик, той приема, че ние познаваме светът, представен в рамките на същите тези възприятия. На Запад вариант на такъв светоглед, наричан феноменализъм, става много популярен през 18-20 в. (А.Смит, О.Конт, Ръсел и др.). Но още преди тях видни философи изпитват силното влияние на трудовете на Х. Кант, например, споделя, че те са го "извадили от догматичната му дрямка". Х. е известен е със своята критика на каузалността (т.е. смята, че не вможем да бъдем сигурни в причинно-следствената връзка), както и с анализа на проблема за индукцията. Според него цялото познание произтича от възприятията. А те от своя страна се състоят от впечатления и идеи. Впечатления са всички видове усещания (сетивните данни получени отвън) и рефлексии (впечатления върху вътрешни състояния). Идеите са просто спомени от впечатления. Когато впечатленията се възпроизвеждат от паметта или въображението, то тогава се формират прости идеи. А от съчетанието на прости идеи, посредством законите за асоцииране на идеите, се създават сложните идеи. Принципите за асоциация на идеите са три: сходство, близост по време или място, причина (действие). Свободата на волята е илюзорна, тъй като постъпките ни зависят от афектите. Все пак, в областта на политиката Х. отстоява демократизацията, вкл. свободата на словото и разделянето на властите.

Думи

Описание

Хюм ДЕЙВИД ХЮМ (англ. David Hume). Шотландски философ-скептик (емпирик) и историк, заедно с А.Смит една от най-влиятелните личности в Просвещението по тези земи, с дейност в средата на 18 в. Роден е в Единбург, в семейство на юрист и получава добро образование. Става известен с произведенията си "Трактат за човешката природа" и "Очерк за човешкото познание". В трудовете му личи известно влияние на другите британски емпирици - Дж.Лок и Бъркли. Но той е много по-радикален, отрича всякакъв вроден опит и твърди, че човек е безнадеждно прикован в оковите на своето възприятие и затова не може да реши дали материализмът или идеализмът са правилни. Х. обаче не е пълен агностик, той приема, че ние познаваме светът, представен в рамките на същите тези възприятия. На Запад вариант на такъв светоглед, наричан феноменализъм, става много популярен през 18-20 в. (А.Смит, О.Конт, Ръсел и др.). Но още преди тях видни философи изпитват силното влияние на трудовете на Х. Кант, например, споделя, че те са го "извадили от догматичната му дрямка".
Х. е известен е със своята критика на каузалността (т.е. смята, че не вможем да бъдем сигурни в причинно-следствената връзка), както и с анализа на проблема за индукцията. Според него цялото познание произтича от възприятията. А те от своя страна се състоят от впечатления и идеи. Впечатления са всички видове усещания (сетивните данни получени отвън) и рефлексии (впечатления върху вътрешни състояния). Идеите са просто спомени от впечатления. Когато впечатленията се възпроизвеждат от паметта или въображението, то тогава се формират прости идеи. А от съчетанието на прости идеи, посредством законите за асоцииране на идеите, се създават сложните идеи. Принципите за асоциация на идеите са три: сходство, близост по време или място, причина (действие). Свободата на волята е илюзорна, тъй като постъпките ни зависят от афектите. Все пак, в областта на политиката Х. отстоява демократизацията, вкл. свободата на словото и разделянето на властите.

Хюм

Меню