Щастие

ЩАСТИЕ. Висша степен на житейска удовлетвореност, както по отношение на здравния и емоционален статус, така и във връзка със собственото ниво на индивидуална и социална реализираност. Терминът е подчертано относителен и означава различно за различните индивиди, именно според техните различия в светоглед, лична съдба и очаквания за бъдещето.

Теории за щастието:

1. Щ. като капсулирано лично преживяване. Важно за Щ. как се чувстваме самите ние, независимо от това, как се отразява нашето битие върху околните. Този възглед води до егоцентризъм, който е трудно да се сведе единствено до "здрав егоизъм". Още повече, житеският опит и психологичните проучвания показва, че егоистите като цяло са по-нещастни от алтруистите, макар и често във външния свят да имат по-голяма власт и/или материална осигуреност.

2. Щ. е по-скоро удовлетвореността ни от това, че всичко което сме, правим и притежаваме удовлетворява и значимите за нас хора, които очакват същото от нас. В този смисъл, щастието е до голяма степен зависимо от външния фактор - онази част от обществото, която е насочила погледа си към нас. С колкото повече хора сме обвързани практически, толкова по-голяма е вероятността да има неудовлетворени. Вариантите тогава са два: или да сме пластелинено конформни, лицемерни и т.н.; или да не плащаме "данък обществено мнение", като игнорираме гласа на недоволните, тогава ще сме щастливи...

3. Психоневрологична теория. Според нея щастието е балансът от неврохормони, които се произвеждат в условия на преживяване на удоволствие и такива, които се произвеждат при неудоволствие, страдание. Т.е. за да постигне човек голямо щастие, той трябва да преживее доколкото е възможно голям ужас, например със заплаха за живота, след това да го преодолее, излизайки цял и като черешка на тортата - да получи някаква награда. В нормални условия, особено в пенсионна възраст при хората на Запад, при липса на неща, за които да се рискува, както и да удовлетворяват и награждават, психиката преживява недостига на неврохормоните като тъга (даже "безпричинна"). Има страни, в които самоубийствата без житейска драма в основата си, са в пъти повече от жертвите на автомобилните катастрофи!

4. Има и няколко математически формули. Според една от тях щастието е произведението от свободата, любовта и творчеството, отнесени към ограничителните правила (закони, принципи и т.н.). Това означава, че ако свободата, любовта и творчеството са във възход, а ограничителните правила и норми са слаби, незначителни, то щастието несъмнено ще се преживява. Ако обаче един от трите члена в числителя клони към 0, положението изобщо няма да е добро. Когато пък който и да е от членовете стане 0, равенството става 0, и това е състоянието на дълбоко нещастие. (Как обаче ще околичествим качествата на свободата, любовта и творчеството, си е съвсем отделна тема...)

НЕЩАСТИЕ.