Юго

Търсене на термини в речника
Думи Описание
Юго
Юго

Виктор Мари Юго (Victor Marie Hugo). Знаменит френски писател и поет, основен представител на романтизма от 19 в.
Произхожда от знатно католическо (роялистко) семейство и много пътува през детството си във връзка с назначенията на баща си-генерал. Започва да пише стихове още като юноша, а на младини вече е утвърден и като автор на няколко тома издържана проза. Създава семейство и продължава да пише; дълго чака, докато го приемат за член на Френската академия. В социалните си произведения Ю. е преди всичко хуманист, който предпочита етичното въздействие пред класовата борба. Отначало е монархист, но по-късно се придвижва в посока на републиканството и романтизма (особено това проличава от драмата "Кромуел"). Негов кумир става Шекспир: «богът на театъра». Ю. става все по-смел в своите творчески търсения; в драмата си "Ернани" напр. централната фигура е един разбойник, но много от сцените са образец на високо благородство. Същите идеи придобиват политически смисъл с наближаването на революцията през 1830 г. - "Младата Франция", "Лукреция Борджия" и др. Скоро след това Ю. стига до един от шедьоврите си - "Парижката света Богородица", при който гениално се контрактират чудовищния
Квазимодо и прекрасната Есмералда. С идването на Наполоен на власт Ю. емигрира в Брюксел и пише срещу него (но и сборник от стихове-шедьоври); връща във Франция, чак след като императорският режим пада. Посрещнат е от 100 хил. души...
"Клетниците" е нов връх в творчеството на Ю. - обединение на индивидуални, социални и исторически мотиви в един великолепен роман, който протестира срещу унижението на човека. Доводеният до престъпление от глад Жан Валжан, детето-уличник и боец Гаврош, доведената до проституция от нищетата си Фантина и оставащата след смъртта й на произвола на улицата Козета - са все символи на соцалната жестокост. Тази тема се развива и в "Човекът, който се смее".
По начало със силна духовна нагласа, писателят с течението на времето се отдалечава от католицизма в полза на универсалната духовност (стихотворение).
На погребението на Ю. в Пантеона присъстват към 1 млн. души...

Принципите на романтизма според Ю.:

1. Да не се подражава на авторитети, а да се слуша най-вече гласът на природата, истината и собственото вдъхновение и въображение (творецът обрисува действителността не точно каквато е, а каквото е справедливо да бъде).
2. Напреден план да бъдат не "персонажите" - въплъщения на величественото или безобразното, а живите хора с техните сложни индивидуални и обществени прояви.
3. При отразяването на събитията се има предвид триединството на време, място и действие. Вместо да се разказват различни случки, по-добре е те да се показват.
4. Важни са конкретната обстановка, точното място, историческият момент и приоритетните събития и черти на личността (на които да се отделя повече време, отколкото на второстепенните). Великият творец пише или за прекрасното, или за чудовищното, но не и за посредственото.

© Copyright 2019 М.И.Р. Всички права запазени.