Бетовен

ЛУДВИГ ВАН БЕТОВЕН (Бетховен). Немски класически композитор, творил през преходния период между класицизма и романтизма (кр. на XVIII и първата четвърт на XIX в.). Смятан за един от най-великите композитори за всички времена, той вдъхновява множество музиканти и слушатели. Многолюдното му семейство е от фламандски произход. Дядото му е бил капелмайстор в Бон, а баща му Йохан — тенор в архиепископската капела. Майка му, Мария, е надарена с прекрасно сърце и Б. много я обича. 8-годишен, той изнася първия си публичен концерт и привлича вниманието на К.Нефе, който разкрива негоия гений, приобщава се към творчеството на Й.Бах. Композира клавирни сонати и е назначен за органист в курфюрската капела. Общува с известин музиканти - Моцарт, Салиери, Хайдн. Тогава баща му се пропива, след това почива майка му и Б. е отговорен за двамата си по-малки братя. Премества се във Виена, където бързо се прочува като пианист-виртуоз и после като композитор (представя там своята Първа симфония).
Б. има много ученички, в които често се е влюбвал несподелено и им е посвещавал свои произведения (вкл. прочутото "Елиза"). Има проблеми с братята си и с внука си.
В началото на XIX в. Б. започва да губи слуха си. Но въпреки жестокия удар от съдбата, той твори още много години, като създава редица безсмъртни творби. Здравето му е все по-нестабилно. Накрая, преди да изпадне в безсъзнание, казва на околните: „Ръкопляскайте, приятели, комедията свърши.“
Шуберт е бил до смъртното легло на Б. и по-късно бил погребан до него.
Б. изменя характера на някои музикални форми и жанрове. Произведенията му са изградени в по-мащабни форми, съдържат по-интензивна разработка на тематичния материал и често - конфликтност между отделните теми и епизоди. В някои от неговите творби са отразени идеите на Френската буржоазна революция (възлагал е надежди на Наполеон, но после се разочаровал от него и се вдъхновил от възгледите на Гьоте.) В ранния си период написва първите 20 сонати, включващи известните "Лунна" и "Патетична". Средният му период започва с неговото оглушаване и е белязан с работи, изразяващи героизъм: симфонии, струнни квартети, много сонати за пиано (вкл. "Апасионата"), както и опера та "Фиделио". Късният период на Б. се характеризира с интелектуална дълбочина и наситеност на израза. Тук се включват напр. месата „Миса Солемнис“, както и прочутата му "Девета симфония".