Будизъм

БУДА, Будха. 1). В общ смисъл, в будизма Б. ("Пробуден") е най-високо издигнато духовно същество, освободено от кръговрата на емпиричния световен кръговрат (самсара).

2). ГАУТАМА БУДА (Сидхарта Шакямуни, VI-V в. г. пр. н.е.). Прочут източен религиозен реформатор, родоначалник на една от най-разпространените религии, считан за един от просветлените Учители на човечеството. Смята се, че Б. е бил индийски принц, с предречено от астролозите бъдеще на просветлен мъдрец или велик владател. Баща му, желаейки да се случи второто, нарежда да го пазят от всякакви неприятни гледки. Но се случило, че вече задоменият принц излязъл и почувствал цялото нещастие на света само от три срещи - с болен човек, старец и мъртвец. Той веднага се отказал от богатството и безгрижния си живот, напускайки палата, за да се отправи в търсене на смисъла на живота. След редица години на медитация, преминавайки през всевъзможни опити, той разпознал реалността в нейната най-чиста форма като безвремева сияйна пустота (Нирвана). За разлика от каноничните индуистки проповедници, Б. не признавал различията според каста или социално положение. Неговият път се наричал "среден", тъй като отхвърлял самобичуването и крайните лишения, а в същото време предлагал неотклонна самодисциплина, с цел възпитание на качества и добродетели като спокойствие, умереност, непредубеденост, различаване на реалното от нереалното, смирение и състрадание. "Четирите благородни истини", обясняващи страданието в света и осморният път към неговото преодоляване (състоящ се гл. от етични принципи и медитации) са ранни учения на Б. В по-късни беседи той съветва напредналите си ученици да се откъснат от всякакви условности - това отношение стои в основата на висшите школи на дзен, тибетската махамудра и др.

Б.: Разчитай на посланието на Учителя, не на неговата личност; разчитай на значението, не на думите; разчитай на истинското значение, не на временното; разчитай на ума на мъдростта, а не на обикновения ум, който осъжда.

Буда за любовта

 БУДИЗЪМ. Още скоро след заминаването на Учителяq будизмът започва да се разделя, поради разнообразието на записаните по-късно послания (най-важните за учениците са събрани в обемистия канон "Трипитака", а за общо ползване са записани поучения в сборника "Джатаки".) Последователно възникват: Хиняна ("малка колесница", акцентираща върху личното спасение на вече готови за пътя монаси), Махаяна ("голяма колесница", считаща за по-важно състраданието, поради което бодхисатвите се отказват от заминаване в нирвана, за да помагат на другите) и - основно в Тибет - Ваджраяна ("диамантена колесница", произхождаща от адепта Падмасамбхава и включваща различни йогийски и тантристки елементи). Въпреки, че Б. е отхвърлял личния Бог, в повечето клонове надделяла склонността на последователите към обожаване. Освен Гаутама Б., оформил се цял пантеон от божества (особено популярен в Тибет е Будата на състраданието Авалокитешвара, който в Китай е придобил женска форма - богинята Куан Ин). Все пак съвременните напреднали будисти разглеждат взаимоотношението със своите учители и ученици повече в аспектите на обучението и уважението, отколкото като издигане в култ. Прекарал дълги векове затворен в няколко далекоизточни държави, днес будизмът е световна религия и има влияние върху много езотерични школи, философи, психолози, писатели, радетели за световен мир и т.н.

СИЛАТА НА СЪСТРАДАНИЕТО (предание)

Асанга, един от най-известните индийски будистки светци, живял през IV столетие. Той отишъл в планините, за да живее в усамотение, и насочил цялата си медитационна практика към Буда Майтрея с надеждата той да му се яви и да му даде напътствия. Той медитирал при удивително трудни условия в продължение на шест години, но не постигнал нищо - дори не му се присънил благоприятен сън. Почувствал се обезсърчен, изгубил надежда да се срещне с Майтрея и напуснал убежището си. Тръгнал надолу по пътя и видял един човек да трие голяма желязна пръчка с парче коприна. Асанга се приближил до него и го попитал какво прави.
- Нямам игла - отговорил човекът, - така че ще трябва да си направя от тази желязна пръчка.
Асанга го изгледал учудено - дори и да би успял да го постигне след сто години, каква би била ползата? И си казал: „Виж какви усилия полагат хората за напълно немислими неща. Ти правиш нещо много по-стойностно, а не притежаваш и част от тази всеотдайност." И се върнал отново в убежището си.
Минали още три години - отново без никакъв знак от Буда Майтрея. „Сега вече съм сигурен - казал си Асанга. - Никога няма да успея." Той отново тръгнал да слиза надолу и зад един завой на пътя видял голяма скала - толкова висока, че сякаш докосвала небето. В подножието й седял един човек, който трескаво търкал камъка с мокро перо.
- Какво правиш? - попитал го Асанга.
- Тази скала е много голяма и пречи на слънцето да огрее къщата ми. Искам да се отърва от нея.
Асанга и този път се изумил от упоритостта и неизтощимата енергия на човека и се засрамил от своята слабост. Отново се върнал в убежището
Минали още три години - без никакъв резултат. Решил, че за това, което иска, няма надежда, и напуснал убежището си завинаги. Денят превалил и късно следобед видял край пътя да лежи едно куче. То имало само предни крака, а задната част на тялото му гниела и била покрита с червеи. Въпреки окаяното си състояние кучето се зъбело на минаващите и се опитвало да ги ухапе, като се влачело по корем с помощта на предните си крака. Асанга бил обзет от дълбоко чувство на състрадание. Откъснал парче месо от собственото си тяло и дал на кучето да яде, след това се навел и понечил да почисти тялото му от червеите. Изведнъж обаче му минало през ум, че ако ги тегли с пръсти, може да ги нарани и разбрал, че може да ги махне само с език. Коленичил на земята, погледнал ужасното гъмжило и затворил очи. Навел се и показал езика си... И в този момент усетил, че езикът му се е опрял в земята. Отворил очи и погледнал нагоре. Кучето го нямало. Вместо него видял Буда Майтрея, обкръжен от ореол трепкаща светлина.
- Най-после! - казал Асанга. - Защо не ми се яви по-рано? Майтрея отговорил тихо:
- Не е вярно, че не съм ти се явявал. Бях с теб през цялото време, но негативната ти карма и заблудите ти пречеха да ме видиш. Дванадесетте години, които прекара в усамотение, донякъде ги намалиха, така че поне успя да видиш кучето. После благодарение на искреното ти състрадание всички тези заблуди изчезнаха напълно и сега можеш да ме видиш пред себе си със собствените си очи. Ако не вярваш, качи ме на рамото си и провери дали някой друг ще ме види?
Асанга качил Майтрея на дясното си рамо и отишъл на пазара, където започнал да пита всеки срещнат:
- Какво имам на рамото си?
- Нищо - отговаряли хората и той продължавал нататък.
Само една възрастна жена, чиято карма била отчасти пречистена, отговорила:
- На рамото ти има разлагащ се труп на куче, това е.
Асанга най-накрая разбрал безкрайната сила на състраданието, което пречистило и трансформирало неговата карма и така му дало възможност да види Майтрея. След това Буда Майтрея, чието име означава „любяща благодат", завел Асанга в небесното царство и му дал напътствия, които са сред най-важните в будизма.