Бъркли

Бъркли ДЖОРДЖ БЪРКЛИ (George Berkeley).  Английски философ от ирландски произход с дейност през първата половина на 18 в. Един от видните представители на класическия идеализъм и основен представител на философския субективен идеализъм.
След като завършва прочутия „Тринити колидж” в Дъблин, остава като преподавател в колежа. По-късно дава монашески обет и приема свещенически сан. Заживява в Лондон, където става епископ и декан на колежа в Бери. Запален е от идеята за мисионерство, но не я реализира.
Б. е забележително съчетание от рационална философия и непримирима борба с материализма. Върху него оказва силно влияние емпиризмът на Дж.Лок, но същевременно стига до съвсем различни от неговите изводи. Началата му са в духа на скептицизма, с желание да го преодолее впоследствие. Макар да смята, че (като Божие творение) сам по себе си е непознаваем, като се явявадостъпен единствено на базата на човешките сетивни възприятия, но над тези възприятия стои Духът, който ги контролира и определя тяхната реалност. Всичко съществуващо е комплекс от идеи, които сами по себе си са непроменливи, неактивни, единствено духът е този, който може да борави с тях и да създава многообразието на видимите явления. Оттук видимата природа се схваща като дейност и проява на Световния Дух (синоним на Бога).  и съзнанието и тя няма независимо битие; следователно материалното и външното не може да бъде познато извън опита, който обаче е субективен.
Материалистичните философи по негово и след неговото време се обявяват теорията му за "абсурдна", но и те признават, че е много трудно тя да бъде опровергана...

По-важни творби на Б.: "Опит върху една нова теория на зрението"; "Трактат за принципите на човешкото познание"; "Три диалога между Хилас и Филонус".