Вайшнавизъм

Търсене на термини в речника
Думи Описание
Вайшнавизъм
Вайшнавизъм

ВАЙШНАВИЗЪМ (Вишнавизъм). Един от основните традиционни клонове на индуизма, който се характерен с монотеистично почитане на Бог Вишну (Нараяна) или Кришна (и свързаните с него Аватари) като Върховен Бог и закрилник на света. В. се основава на Ведите и другите духовни произведения, такива, като Бхагавад гита, Иша Упанишад, Вишну Пурана и Бхагавата Пурана. Според някои статистики, вайшнавите (вишнуити и кришнаити) са около две трети от всички последователи на Индуизма; те практикуват основно Бхакти Йога. Клонът Гаудия вайшнава (почитащ основно Бог Кришна, както и Шри Чайтания като негов аватар през Средновековието) е популярен по света, основно посредством дейността на Свами Бхактиведанта Прабхупада и Международното общество за Кришна-съзнание.
В. счита, че Бог е едновременно личност (и това е най-висшият му аспект, наличен и в пълните му манифестации през различните векове, в различни форми), частично проявление (локализирана Параматма) в ограничената душа (Джива) и безличностно сияние (Брахмаджиоти). Счита се, че духовните последователи от другите направления притежават "частична дхарма" (която е само донякъде ползотворна), тъй като се стремят към вторичните аспекти на Бога - и затова не могат да достигнат пълното осъществяване. При него, според преобладаващите тълкувания, човек не се слива напълно с Върховния Бог, но осъзнава качествената си еднаквост и вечна свързаност с Него. Според Шри Чайтания, хората като са искри от Божеството - принципно подобни, но в количествено отношение отстъпващи му значително. За реализиране на висшето предназначение на душата, през различните епохи са възможни различни методи; но в сегашната (Кали) за основно резултатен метод се счита повтарянето и възпяването на светите имена: "Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна, Кришна, Харе, Харе, Харе Рама, Харе Рама, Рама, Рама, Харе Харе". Съществени са и т.нар. "регулиращи принципи": въздържане от месни храни, опиати и стимуланти, от извънбрачен секс и хазартно поведение; както и храмовото обожание. Счита се, че ако човек през живота си и в момента на смъртта си мисли с преданост за Бога, той ще престане да се преражда в този свят, а ще премине завинаги в духовните измерения.

© Copyright 2024 М.И.Р. Всички права запазени.