Време

ВРЕМЕ, от санскр. "вартман" = следа от колело върху земята. 1). Последователност от събития, които оставят следи в паметта, в материята Според сегашните научни данни, В. има физическа долна граница на продължителност за описването на събитие, която е около 10^-43 с, под която се губи физическия смисъл на описанието на събития.
2). Климатично състояние в даден момент.
3). Философска и частнонаучна категория, отнасяща се до битието, с която се определя локализация на събитията в тяхната последователност (от минало през настояще и бъдеще) и продължителност (която се отчита в мерни единици калибрирани със скоростта на светлината във вакуум). За да определяме събитие е нужно отграничаване на система и среда и взаимодействието между тях. В. е един от атрибутите на света, съпоставим с пространството, материята и информацията.
Води се основен философски спор, дали все пак съществува време или то е чиста абстракция, съществуваща само в (будното) съзнание на човека. Второто становище споделят философите - идеалисти, които под различни форми обясняват времето като зависимо от индивидуалното съдържание на съзнанието.
Но и според някои материалисти време също не съществува, но поради други причини. То е налично само при движение, и доколкото съществуват обекти относително или абсолютно неподвижни (например при температури близки до 0 градуса по Калвин), В. там е изчезнало.
Времето е единия от партньорите в нашето разбиране за движението - другите са разстоянието и скоростта. Поради зависимостта си от тях, В. е относително. При измерването му то зависи от отправната система, т.е. гледната точка на наблюдателя.
В., чрез темпоралността, е включено в един от аспектите на нашето осъзнаване (познаване, разбиране) на света - това е способността ни да определяме нещо като колко дълго и колко често се случва (случило, ще се случи); или казано по друг начин неговата продължителност и честота.
4). Граматическа категория, която пояснява формата на глагол в речта и сказуемо в изречението.

Времето практически се използува в изследването на следните проблемни области:

1. Системи за стандартизация на продължителности: календар, хронология, хронометрия;
2. Анализи на изменията и развитието на обектите: тук се обособяват: космическо (астрономическо) В., биологично В. (хронобиология: биоритмология, онтогенетично В., генерационно В., филогенетично В.), социално В., психично В. и др.;
3. Управление на  природните, социалните, психичните и техническите процеси и явления във времето: моделиране на процеси, хронобиологични технологии, онтогенетични технологии, различни еволюционни технологии, прогностика и прогнозиране, футурология (социално, историческо нормативно и изследователско прогнозиране), евристика.