Вяра

ВЯРА. 1). Знание, което не се нуждае от аргументи или доказателства, аксиома.

2). Религиозен или мистичен способ за разбиране, който не търси формални процедури за установяване на неговата достоверност.

3). Общоприета (и последователна в твърденията си) доктрина от възгледи за същността и смисъла на нещата.

Вероизповедание, конфесия.

СЪМНЕНИЕ. Критично разгреждане на определено твърдение или възприятие. Съмнението не предполага задължително отрицание (макар че някои го възприемат така). То по-скоро изтъква липсата на достатъчно основания за пълна категоричност или истинност. Следователно едностранчивите му квалификации като уместно или неуместно са неадекватни. Уместността му, ползата и вредата от него зависят от много фактори. От тях зависи дали съмнението е най-голямата пречка по пътя на развитието - или развитие е невъзможно без съмнение.

1. Безогледно съмнение. Черногледецът се съмнява, без да проверява и експериментира. Всяко нещо, за което лично той още няма достатъчно данни или те му се струват противоречиви, се отхвърля от него като неистинно. Той обаче не се съмнява във валидността на съмненията си и затова пренебрегва или директно осъжда притежаващите различно от неговото становище. („Всичките са маскари” – според бай Ганьо от Ал. Константинов.)

2. Скрито (недекларирано) съмнение. Рекламният агент често превъзнася онова, от което се очаква да има финансов резултат, макар че самият той се съмнява в неговата достоверност. За разлика от първия тип, той е изработил свой вътрешен еталон за истинност, но го пази за себе си и евентуално за някои свои близки хора. („Не слушай попа какво ти говори, ами го гледай какво върши” – българска пословица).

3. Избирателно съмнение. Фанатичният привърженик на някакво учение или мнение проявява двоен стандарт: приема за достоверни само аргументите, които са „за” своята гледна точка и „против” всички останали. Дори и ако фактите не съответстват на неговото мнение, той с лекота ги пренебрегва. („От време на време хората се препъват в истината, но повечето се изправят и продължават напред, сякаш нищо не се е случило” - Чърчил).

4. Конструктивно съмнение. Истинският учен (вкл. и автентичният вътрешен изследовател!) използва съмнението като пробен камък за истината, която търси търпеливо чрез съпоставяне на различните теории и главно – чрез съответни експерименти. Той също така преценява социалните, статистически значими резултати от прилагането на една или друга препоръка. Способен е да осъзнае и относителността на собствения си еталон за вярност, сравнява го и евентуално го интегрира с другите предложени модели, с оглед постигане на по-голяма истинност и полезност. („За да е най-добрият, на който сме способни, нашият светоглед трябва да е... изкован чрез пламъка на съмнението в огнището на реалността” - Пек, М.).