Гезел

СИЛВИО ГЕЗЕЛ. Германски икономист, написал важни трудове през края на XIX и първите три десетилетия на XX в., в които настоятелно предлага безлихвена система на пазарна икономика. Роден е в многолюдно семейство, с баща немец и майка французойка. След собствен богат бизнес опит в Европа и Аржентина, той се оттегля да размишлява над някои „странности” в капиталистическия начин за обръщение на парите. В книгата си „Естественият икономически ред” Г. стига до извода, че лихвата и рентата върху капитала са гибелни, тъй като водят до неравномерно развитие, с резки спадове в националните икономики, а златният стандарт изобщо е вреден.
Без да отхвърля (за разлика от Маркс) пазарните принципи на търсенето, предлагането и частната собственост, той предлага вместо лихва да се начислява данък върху съхраняваните вън от обръщение парични средства, което би повишило рязко динамиката и стабилността на пазара и същевременно би ограничило едностранчивото забогатяване на шепа едри бизнесмени за сметка на трудолюбивите дребни селяни, занаятчии и търговци. (През късното европейско Средновековие е съществувал период, когато е била отчасти в сила подобна система, подготвила разцвета на Ренесанса.) Но въпреки че е бил предлаган за финансов министър на Баварската република, Г. не е имал реално политическо влияние през своето време.
Австрийският тиролски комитет от гр. Вьоргл в началото на 30-те г. е приложил схема, базирана на неговите теории, и която е можела да се похвали с рязко снижаване на безработицата по времето на Голямата депресия. Процесът е бил наблюдаван от специалистите Кейнс и Ървинг Фишер, като последният е считал, че бързо обезценяващата се валута е един възможен отговор на „капана на ликвидността". Експериментът е бил обявен за незаконен от австрийската централна банка, когато над 200 други общини пожелали да въведат собствени паралелни валути и по този начин застрашили авторитета на държавата. По-късно Г. е бил оставен да потъне в забрава или е бил само бегло споменаван като „анархист”, макар че видни интелектуалци, вкл. Айнщайн, са се изказвали недвусмислено в негова подкрепа.
В днешно време икономисти, еколози и хуманисти от изток и запад подемат с нова сила учението на Г., изтъквайки, че с негова помощ би могло да се постигне по-голяма социална справедливост, опазване на околната среда и на мира на планетата.