Георги

СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ. Ранен християнски мъченик, с дейност в кр. на 3 в. , в малоазиатската област Кападокия. Според преданието, Г. още като юноша постъпил на служба в императорската войска и станал началник на легион и по-късно император Диоклетиан го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин.  Понеже младият Г. бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите - раздадени на бедните. Започнал да защитава христянството, което вече било подложено на жестоки гонения. Тогава загубил благоволението ан императора и бил подложен на различни мъчения, които Г. понася стоически. (В числото на чудесата е било причислено обстоятелството, че Г. не изгаря след дълъг престой в яма, пълна с негасена вар.) Говори че, че той казал на императора: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията." ) Мнозина, като видели твърдостта му, веднага повярвали в Христос; говори се, че пазачите чули ангелски глас да насърчава Г., за да устои на изтезанията. Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен и да ги изцерява чрез молитвите си. Повярвала и Александра, съпругата на императора, за която се смята, че припаднала и умряла, докато палачите водили Г., за да го обезглавят.
В християнската традиция св. Г. се счита за покровител на войската и на овчарите. У нас малкото име Г. е най-често даваното момчешко име.

Илюстрацията е на икона на св. Георги от неизвестен майстор.