Гурджиев

Гурджиев ГЕОРГИ ГУРДЖИЕВ. Гръкоарменски духовен наставник, психолог и писател, с дейност през първата половина на 20 в. На младини пътешества на Изток, като изучава редица спиритуални традиции (особено на суфизма, тантра и мистичното християнство) и съответните форми на изкуството. С връщането си в Москва около него се събират последователи, вкл. и друг един напреднал търсач на езотеричните възгледи и известен писател - П.Успенски. (По-късно той адаптира редица "трудносмилаеми" идеи на Г. към особеностите на западната култура.) Основава международна школа "за начинаещи" край Париж, където прави демонстрации на прочутите си свещени танци. По-късно гостува с групата си в САЩ. Преживява тежка катастрофа, която го подтиква да работи повече върху няколкото си започнати книги, както и да създава мелодии, заедно с композитора Т.Хартман. Измежду последните ученици на Г. е философът и математик Дж.Бенет, автор на «Драматичната Вселена», в който си труд излага схващанията на Г. на езика на европейската философия. От друга страна, ученичката му Жана де Залцман основава общество на името на Г. Ученик на Г. е и П.Треверс, автор на детските книжки за  Мери Попинс. В днешно време подтик към разпространението на Гурджиевските групи дават часто от съвременни психолози (Г. се счита за един от основателите на енеаграмата) и симпатизантите на Ошо.
Често завоалирано и парадоксално, учението на Г. акцентира върху саморазвитието в обичайните социални условия. Човек е дълбоко заспал по отношение на вътрешния си потенциал и е необходимо продължително развитие на осъзнаването, за да се "събуди. "Тъмните" метафори, напр. в неговите "разкази на Велзевул", както и допускането на алкохолна употреба в някои негови сбирки, дават поводи за атака срещу Г. от страна не само на каноничното православие; в същото време редица психолози и съвременни духовни търсачи продължават да се привличат от редица възгледи и техники, завещани от него.