Дамянов

ДАМЯНОВ, Дамян. Български поет с дейност през вт. половина на 20 в. Роден е в Сливен; от детството се бори инвалидизиращ недъг, творчеството му може да се разглежда като негов жизнеутвърждаващ контрапункт. Завършва гимназия в родния си град и после - българска филология в Софийския университет. През 60-те години работи като литературен консултант във в. „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“. Публикува поетични творби в централния литературен печат и издава многобройни стихосбирки. Удостоен е със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата „Иван Вазов“ за цялостно литературно творчество. Отделни творби на поета са публикувани в литературни издания на руски, беларуски, украински, унгарски. Негова съпруга е поетесата Надежда Захариева. Има двама синове и една дъщеря.

Д: КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен и злочест -
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез!
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите
създай си стълба и по нея се качи!
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища премазани,
нов път си направи и сам тръгни1
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души...
Загубил всичко, не загубвай себе си -
Единствено така ще го решиш!