Дзонкапа

ДЖЕ ДЗОНКАПА, Цонгкапа, Лобсанг Драгпа, Дже Ринпоче. Прочут Учител на тибетския будизъм, основател на школата Гелугпа, с дейност в кр. на 14 и нач. на 15 в. от н.е. Д. изучава всички традиции и получава приемственостите на основните школи. Главният му източник на вдъхновение е Буда Манджушри и традицията Кадампа, наследство от Атиша. Има две специални особености на традицията Гелугпа, основаващи се на ученията на Дзонкапа и те са:
1. Единство на Сутра и Тантра
2. Ударение върху Виная или монашеския кодекс на дисциплина.
3. Общите корени на будистките философски школи.
Роден е в провинция Амдо, източен Тибет, в номадско семейство. Още от ранни години преминава през важни духовни посвещения от напреднали наставници и изучава писанията. Основно се учи в манастира Дригунг в централен Тибет, основен център на Кагю традицията. Надарен с изключителна памет той с лекота запомня и най-сложните текстове. Напредва и в области като философия и медицина. Слуховете за неговите способности достигат до китайския император, който го поканва да посети Китай.
Д. продължава образованието си в манастира Чодра Ченпо Девачен, също така пътува интензивно и се учи при повече от 100 представители на всички съществуващи традиции. Като осъществен учен и усилено практикуващ той е особено ефективен учител и става водеща фигура на своето време. Заради силното му влияние, съчувствие и мъдрост го наричат "втори Буда". Обучава хиляди ученици от централната и източната част на Тибет. Писал е също изключително много. Съчиненията му са събрани в 18 тома съдържащи стотици трудове по всички аспекти на будисткото учение, разясняващи най-трудните за разбиране въпроси. Това особено важи за 5-томния епохален път «Голямо ръководство по етапите на пътят към просветление», който подробно и поетапно разяснява целия път от етапа на новоначинаещите до състоянието на буда.
С основаването на манастира Ганден Д. поставя основата на школата Гелугпа, макар че същинското обособяване на тази група е станала след неговото време. Всички тибетски авторитети по негово време и след това са съгласни, че Д. е несравним учител.
На неговите ръкописи се гледа и защита срещу масовото неразбиране на Махаяна и Ваджраяна.
Годишният Тибетски фестивал на пожелателните молитви е установен от Д. и се смята за едно от четирите му велики дела. В този фестивал участват десет хиляди монаси и отбелязва чудесата извършени от Буда.