Дуализъм

ДУАЛИЗЪМ. 1). Философско учение, което, за разлика от монизма, предполага съществуването на две различни и равнопоставени начала: материалната и духовната субстанция, обективният свят и субективната реалност. За разлика от стихийния Д., доста широко застъпван от обикновените люде, философския Д. няма толкова стабилни позиции в миналото  и днес. До голяма степен системите му са възникнали като опит за примиряване на материализма и идеализма. Позоваването на древногръцките философи и схоластиците в най-много може да открои отделни елементи на Д., но не и цялостно такова учение. Декарт за пръв път излага такова учение. Според него при човека информацията постъпва през сетивните органи до епифизата в мозъка и оттам се разпознава от нематериалния дух.
Това е т.нар. онтологичен Д. бива от три вида:
- Д. на субстанцията - дух и материя са две основно различни субстанции (духовната няма пространствена протяжност, а материалната субстанция не може да разсъждава - това е довод и на когнитивната философия днес.);
- Д. на свойствата, според който те притежават и коренно различни свойства;
- Д. на атрибутите, според който съществените свойства на духа и материята са несводими едно към друго. 
- Д.  на свойствата предполага, че когато материята е организирана по съответен начин (така като е организирано човешкото тяло) се появяват свойства на духа и разума. Различните теории на дуализма на свойствата осветляват по различен начин този проблем.

2). Д. според причинно-следствените обяснения. Всъщност касае взаимодействието между ума и материята и се среща при разнообразни базови светогледи:
Интеракционизъм. Според него душевните състояния си взаимодействат  с материалните явления.
Епифеноменализъм. Всички мисловни явления са породени от физически събития и де факто съществуването на душевно психичните причинно-следствени връзки се отрича. (Повечето съвременни мислители считат, че това е фопма на редукционизъм.)
Паралелизъм. Всичко се случва така, сякаш материално физическите събития и душевно психичните явления са взаимни причини едно на друго и си взаимодействат. В действителност обаче душевните явления са породени само от психични причини, а материалните явления - от материални причини (Малбранш, Лайбниц).