Его

ЕГО, ЕГОИЗЪМ. 1). Себичност; склонност на личността да оценява света като своя собствена периферия, поставяйки себе си (своето разбиране за „себе си“) в центъра на тази периферия и издигайки го като „най-висока значимост“ (в крайни стадии това е буквален егоцентризъм); грешно завишена самооценка и проява на грубо поведение, незачитащо ценността на другите.

2). Само за термина его: умствена структура, носител на индивидуално самосъзнание. В този смисъл (особено в ред психологични и езотерични учения) наличието на его е нормално за всички същества (освен може би за постигналите висше просветление) и няма резон само по себе си да се счита за погрешно; то може и да не се проявява тясно егоистично, а да бъде дори алтруистично. Егото осигурява стабилност в психологично отношение (особено при светския живот), макар същевременно да ограничава проявата на универсалното съзнание в индивида.