Идеализъм

ИДЕАЛИЗЪМ (фр. idéalisme, чрез лат. от греч. idealis, греч. idéa, идея). 1). Термин за обозначаване на различни философски концепции, религиозни, мистични и житейски светогледи, според които духовното начало в света и човека е първично или поне водещо. Обикновено И. се разглежда в съпоставка с материализма.
Терминът И. е употребенза пръв път в XVIII в. от Лайбниц, по повод философията на Платон. Традиционно И. се дели на обективен и субективен. Първият не се съмнява в обективното съществуване на предметите вън от човешкото съзнание (пример - Хегел), а вторият го отрича (Бъркли). Кант се представя като трансцендентален идеалист, но обичайно се класира към агностицизма.
Макар че началото на И. на Запад обичайно се свързва с "царството на идеите" на Платон, на Изток много по-рано са развити идеалистични светогледи, като разликата е, че философията в тях е неразделна част от цялостни религиозни или мистични системи - херметизъм,  даоизъм, будизъм, индуизъм и т.н.
Както при отделните мислители и техните школи, така и при разпространените духовни учения, критичен за оценката на И. е въпросът дали той е само съзерцателен и теоретичен, или се обръща в крайна сметка към практическото реализиране на своите високи разбирания, към същинското одухотворяване на индивидуалното и социално битие на човека.

2). Склонност към по-високи идеали или към висока степен на идеализация на действителността. Това значение на И. има силен етичен нюанс и често се разбира като преобладаване на духовните или хуманистичните пориви над егоистичните интереси; в други случаи обаче се асоциира с нереалистични стремежи - утопии.