Исихазъм

Думи	Описание
Исихазъм	Исихазъм ИСИХАЗЪМ (от гр. ἡσυχασμός, спокойствие, уединение). Мистично течение в православното християнство, според което при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с Бог. И. се разпространява в кр. на XIII и нач. на XIV в. в Света гора и в други манастирски обители в Мала Азия и Балканския полуостров. Един от видните проповедници на това учение е св. Григорий Синаит, с помощта на българския цар Иван Александър, основава в Странджа свой манастир, към който се стичат монаси от Византия, България и Сърбия. И. впоследствие бързо се разпространява в целия православен свят. Според И. най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът на постоянната молитва. Но отначало за тази цел е необходимо да се постигне концентрирането на вниманието в сърцето или пъпа (подобно на някои източни техники). На практика се повтаря кратката, така наречена „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“. Освен това исихастката практика включва поставянето на тялото в специално положение и задържане на дишането. По този начин човек постепенно достига до състояние на блаженство и съзира Божествената светлина - онази, която преди това били в състояние да видят само учениците на Иисус. Към края на XIV в. привърженици на исихазма стават много видни византийски богослови, между които изпъква Григорий Палама, според който И. отразява самата същност на православното християнство. Исихасти са били св. Теодосий Търновски, патриарх Евтимий и митрополит Киприан Киевски. И. имал и видни противници в православието, напр. Никифор Григорас. Школата на Варлаам отвърляла споменатите практики и призовавал към осланяне на разума, за да се съвместят древногръцката философия с християнството. Критики към И. отправят и пристигналите във Византия последователи на Тома Аквински, които съзират прилика с анатемосаното от тях западно-католическо мистично течение квиетизъм. До днес има много истории за свръхестествени способности, проявявани от исихасти, макар тяхната цел да не е била тяхното придобиване.

Думи

Описание

Исихазъм ИСИХАЗЪМ (от гр. ἡσυχασμός, спокойствие, уединение). Мистично течение в православното християнство, според което при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с Бог. И. се разпространява в кр. на XIII и нач. на XIV в. в Света гора и в други манастирски обители в Мала Азия и Балканския полуостров. Един от видните проповедници на това учение е св. Григорий Синаит, с помощта на българския цар Иван Александър, основава в Странджа свой манастир, към който се стичат монаси от Византия, България и Сърбия. И. впоследствие бързо се разпространява в целия православен свят.
Според И. най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът на постоянната молитва. Но отначало за тази цел е необходимо да се постигне концентрирането на вниманието в сърцето или пъпа (подобно на някои източни техники). На практика се повтаря кратката, така наречена „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“. Освен това исихастката практика включва поставянето на тялото в специално положение и задържане на дишането. По този начин човек постепенно достига до състояние на блаженство и съзира Божествената светлина - онази, която преди това били в състояние да видят само учениците на Иисус.
Към края на XIV в. привърженици на исихазма стават много видни византийски богослови, между които изпъква Григорий Палама, според който И. отразява самата същност на православното християнство. Исихасти са били св. Теодосий Търновски, патриарх Евтимий и митрополит Киприан Киевски.
И. имал и видни противници в православието, напр. Никифор Григорас. Школата на Варлаам отвърляла споменатите практики и призовавал към осланяне на разума, за да се съвместят древногръцката философия с християнството. Критики към И. отправят и пристигналите във Византия последователи на Тома Аквински, които съзират прилика с анатемосаното от тях западно-католическо мистично течение квиетизъм.
До днес има много истории за свръхестествени способности, проявявани от исихасти, макар тяхната цел да не е била тяхното придобиване.

Исихазъм

Меню