Йога

ЙОГА. 1). Индийско учение за "съвършено живеене"; практическата страна на индуизма, съчетаваща физкултура, хигиена и релаксация в стремежа към състоянията на висша медитация и себеразбиране.

2). Цялостна духовна методика и практика, като в този смисъл терминът Й. се използва при много религиозни и езотерични школи от Изток, а напоследък и от Запад. в този смисъл каквато и да е деноминация в рамките на своята практика включва повече или по-малко от основните разклонения: Бхакти (любов и преданост), Джнана (мъдрост), Карма (безкористна дейност), Раджа (духовна психология) и Хатха (принципи и техники касаещи тялото). С последната днес се занимават (главно за здраве и работоспособност) милиони хора по света с разнообразни светогледи, повечето от които имат съвсем бегла представа за умствените и духовни степени на Й.

3). Една от 6-те класически индийски философски школи (това тълкуване остава водещо в някои теоретични трудове, но в прагматичните среди и все повече в общественото съзнание се налагат първите две значения). Патанджали като широко приет основател на Й. всъщност е сравинтелно късен неин систематизатор. Според него целта на Й. е откъсването на духа (Пуруша) от материята (Пракрити) в състояние на съвдършена свобода (Кайваля). Както преди него (примерно в Бхагавад Гита), така и след него (повечето съвременни йога авторитети) обаче не са склонни да започват и свършват с интроспекцията - те слагат силно ударение върху социалнополезните активности.