Кабир

КАБИР САХИБ. Велик индийски светец и поет (XV и нач. на XVI в.), почитан и тълкуван по своему от индуисти и мохамедани, а по-късно - и от следовници на Сант Мат, Сахаджа йога и др. Древните му биографи го представят различно, но най-често с ореол на чудотворец и дълголетник. Той  бил беден тъкач, правел дрехи и стоял на пазара, викайки силно, за да  ги продава. Веднъж, вместо да вика, той  започнал да пее: "Кабир стои на пазара с горящ факел в ръце и кани да  дойдат при него всички, които искат да изгорят къщите си". (Чрез това подканял хората да  „изгорят” своето его.) Той проповядвал незамъглявано от ритуалите (индуистки или ислямски), просто отдаване на Божествената Воля: "Tова, което не може да се случи, никога няма да  се случи; а това, което трябва да се случи, нека да се случи".
За разлика от обожествяващите образи и символи поклонници, каквито са били неговите съвременници, той е бил привърженик на безформената преданост (ниргуна бхакти). При все това поезията му не се изчерпва с абстракции, а изобилства и с  красноречиви примери от светския живот, в който съгласно К. човек следва да работи, независимо от духовните си приоритети.
Макар че формално е имал индуистски наставник – Рамананда - счита се, че К. с това само е показвал на хората, че духовният Учител е необходимост, а иначе самият той си е бил „роден съвършен”. Това тълкуване се подхранва и от творбата му „Анураг сагар” (Океан от любов), където К. се представя като  дошъл от най-висшите планове на творението, за да спасява хората от робството на Кал (господаря на преходния свят) и от заблудите на псевдоучителите. Независимо от това, повечето от неговите твърдения и понятия се срещат поне в едното от двете изповедания, сред които е живял, така че други тълкуватели разглеждат учението му като оригинален синтез от тях. К. си отишъл от тоя свят в Магхар (близо до Горакхпур) - място, което се счита за свещено.

***
Мен ли търсиш? Аз съм седнал до теб. Рамото ми се докосва до твоето.
Няма да ме откриеш в ступите, нито в стаите на индийските храмове, нито в синагогите, нито в катедралите, нито в тълпите, нито в религиозните песнопения, нито в увиването на краката около собствения ти врат, нито в неяденето на нищо, освен на зеленчуци.
Когато наистина ме потърсиш, ще ме видиш мигновено – ще ме откриеш в най-малката частица от времето.
Кабир казва: Ученико, кажи ми, какво е Бог? Той е диханието вътре в твоето дихание.