Константинов

КОНСТАНТИНОВ, Алеко ("Щастливеца"). Български писател, адвокат, общественик и основател на организираното туристическо движение у нас. Основна дейност - през последните 2 десетилетия на 19 в.
Роден е в гр. Свищов, където започва да учи и продължава в Априловската гимназия в Габрово. След освободителната война завършва право в Русия. След завръщането си в България К. е съдия и прокурор в Софийския окръжен и апелативен съд, два пъти уволняван по политически причини. До края на живота си е адвокат на свободна практика. Защитава хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“. Посещава Всемирното изложение в Париж и Колумбовото изложение в Чикаго. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата и др. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България. Той е член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, сътрудничи с фейлетони, пътеписи и статии в нейния орган в. „Знаме".
К. е убит при неуспешен атентат срещу съпартиеца му М. Такев.
Основните творби на К., които се превръщат в класика, са „До Чикаго и назад“ (пътеписи, в които критически описва впечатленията си от богатото, но антихуманно общество, като ги съпоставя с патриотичните ценности и актуалните проблеми в родината); „Какво? Швейцария ли?“ и др. подобни пътеписи защитава красотите на страната ни, макари  не толкова известни като презентираните в други държави; широк отзвук у нас има и разказът му „Пази, боже, сляпо да прогледа”. Но най-известен си остава той с книгата си  „Бай Ганьо“. Под формата на забавни приключения на дребен амбулантен търговец на розово масло, втурнал се да забогатява чрез търговия и политика, К. със забележително чувство за хумор засяга болезнени проблеми на националния манталитет - най-вече ниската култура, придружена с арогантност. Във втората част на книгата, когато героят се връща в България и започва да „прави“ политика, сатирата губи лекия си свеж тон и се потапя в дълбоките разочарования от тревожните тенденции в обществения живот, чийто изразител става Бай Ганьо. Образът му става герой на разкази и вицове, името му се превръща в нарицателно. В цикъла на К. „Разни хора, разни идеали“ частният случай е изведен до художествено обобщение, създадени са плътни социалнопсихологически типове. Творецът притежава неподдаващо се на догми съзнание, вродена способност да приема нещата в тяхната нееднозначност, изменчивост и подвижност, свободно да ги размества, взаимно да ги замества и свързва според художествената логика. Наред със способността да открива около себе си в комично деформиран вид безброй варианти на социални сблъсъци и човешки метаморфози, К. внася в литературата и усещането за артистична радост и забава от творческия акт.
Алеко е и преводач - на Пушкин, Некрасов, Молиер и др. От друга страна, произведения на К. са преведени на около 30 езика.