Кришна

ШРИ КРИШНА. Или още: Хари, Рама, Говинда, Гопала и мн. др. В индуизма - най-известното божество, синоним на безкрайната Вселена във всичките й аспекти, поредно превъплъщение (аватар) на Вишну и един от главните герои във великия епос „Махабхарата”. Роден е вероятно към 3200 г. пр.н.е.  в гр. Матхура. Разказва се, че цар Камса, братът на Деваки (майката на К.), узурпирал престола
и хвърлил родителите на К. в затвора, възнамерявайки да убие и децата им, тъй като имало предсказание, спред което едно от тях ще застраши престола му. Но Васудева тайно изнася своето 8-мо дете (К.) при свои близки за осиновяване. Малкият е водеща фигура в общността на пастирите и се премества във Вриндавана. Историите от младежките години на К. са свързани със защитата, която оказвал на местните жители, вкл. директно побеждавайки редица демони; както и с неговите трансцендентални романси с гопите (пастирки) в това село, вкл. Радха, най-известната духовно влюбена негова последователка.
Още като млад, К. се завръща в Матхура, сваля чичо си Камса от престола и реабилитира Уграсена. Принцовете от династия Куру, Пандавите, били негови братовчеди. Назрява обаче конфликт между тях и Кауравите (друга роднинска фамилия). К. моли двете страни да изберат между него самия и неговата армия. Кауравите избират армията му, а Пандавите - него. К. става колесничар на Арджуна в това епохално сражение. „Бхагавад гита” предава съветите на К. към великия воин Арджуна преди началото на сражението. Последният е потресен от жестокостта на войната, но К. го съветва да приема неизбежното и да прави необходимото в тоя свят, без да се привързва към него, тъй като душата на всекиго е безсмъртна. След войната К. живее в Дварака, а по-късно се оттегля в гората, където бива прострелян по време на медитация.
С течение на времето, К. става най-популярният обект на преданост в традицията „бхакти” в Индия; многото му имена, които се пеят като мантри (Шри Чейтаня е най-известният отдаден на К. светец в средновековна Индия). Според К., концепцията за Лила („божествената игра”) е основен принцип във вселената. Самият Той обаче минава отвъд ограниченията на тази проява. Влюбените в Него също могат да се освободят от илюзията. Пътищата за всекиго са различни, като дори обожаващите по-низши принципи обожават всъщност Единствения, макар и „неправилно”. Но най-бързо според К. се прогресира по духовния път чрез безкористно себеотдаване на Бога и вътрешна непривързаност, при продължаващо изпълняване на външните задължения в света. По посединя пункт К. се различава от преобладаващите тогава отшелнически тенденции сред духовниците и служи като стимул за ред реформаторски движения през вековете.
Днес тълкуванията на К. са разнообразни: от върховно фаворизиращи (Свами Прабхупада, основал известното „Международно общество за Кришна съзнание”), през резервирани (много западни езотерици причисляват К. към неактуална вече епоха) до универсално духовни (предимно източни, но и някои западни наставници).