Лао

ЛАО ДЗЪ. Китайски философ и мистик от VI век пр.н.е., създател на влиятелна в страната си религия; допринесъл за адаптирането на будизма в Далечния изток и за световната духовна култура. Данните за живота му са оскъдни. Работи в царската библиотека и архив на държавата Чжоу. Представян е като духовен наставник на много хора, вкл. на Конфуций, който по-късно поема по различен път. На преклонна възраст решава да напусне Китай и се отправя на запад. Началникът на граничната застава разбира кой е странният пътник и отказва да го пусне през границата, докато мъдрецът не му напише кратко изложение за своето учение. Л. написва трактат, известен като „Канон за Пътя (Дао) и неговата блага сила (Дъ)” – „Дао-дъ дзин”. Лаконичният и парадоксален стил на тази малка книжка, защитаваща естествения ход на нещата в живота, е заинтригувал през вековете много мислители и езотерици от изток и запад. Ето три от неговите афоризми:

„Спрете злото, докато не съществува; задръжте болестта преди да се появи”.
„Когато се загуби Дао, се явява доброта. Когато добротата е загубена, се явява милост. Когато и милостта е загубена, се появява „справедливост.”
„Враната е черна, не защото се почерня всеки ден, нито гълъбът е бял, защото се белосва”.

Учениците на Л. Лие Дзъ и Чжуан Дзъ продължават същата линия; по-нататък контурите се размиват и даоизмът се разцепва на две школи - външна, религиозна, с множество ритуали и алхимични билково-минерални смеси, целящи постигането на безсмъртие, и вътрешна, разчитаща на медитация, телесни, дихателни, енергийни и сексуални практики, специални диети и т.н.
В Китай между учението на Л. и будизма се осъществява своеобразна симбиоза, водеща до възникването на бойните изкуства и дзен.