Левски

ВАСИЛ ЛЕВСКИ, В.Кунчев, Апостола (дякона) на свободата. Идеолог и организатор на българската национална революция (през 60-те и нач. на 70-те г. на 19 в.), български национален герой, а според някои - и светец.
Роден е в Карлово, като баща му рано умира и заедно с двата си братя остават да се грижат за семейството. Става послушник при вуйчо си, представител на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. След това приема монашеството и в Сопотския манастир и след година бива ръкоположен за йеродякон. Научава отлично и няколко чужди езика.
След няколко години, в съдбата на Л. последва рязко пречупване: под влияние на Раковски, той се посвещава на революционното дело. В Сърбия той взема участие в Първата българска легия.  Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията за белградската крепост получава името Левски („лъвски“). След връщането си в България учителства, без да спира просветителско-бунтовната си дейност, а по-късно в Румъния се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и е определен за знаменосец в четата на Панайот Хитов, а след това постъпва във Втората българска легия.
Съмненията му в целесъобразността на четническата тактика обаче изкристализират в убеждение, че трябва да се търси друг път за постигане на освобождението. Необходима е предварителна подготовка на народа, при което дело  „ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си“. Л. отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов, Ботев и дейците на „Българското общество“. Започват обиколките му из страната (Л. се крие под множество псевдоними и умело се изплъзва от преследванията на турците), чрез които Л. поставя началото на изграждането на вътрешната революционна организация (ВРО) и Българския революционен централен комитет (БРЦК-заедно с Любен Каравелов).  Селските и градските частни комитети в революционната организация обединявали в себе си представители на всички социални групи в обществото, дори и чорбаджиите (от които всички останали революционери тогава се дистанцирали). След неподкрепен от Л. обир на турска поща от Димитър Общи започват арести на членовете на ЦК, като арестуването на самия Л.  се е свързвало с предателство от страна на поп Кръстю, но сега не се намират сигурни доказателства. Арестуваните са съдени в София, като само вдъхновителят на обира е било решено да се екзекутира, а останалите да получат други присъди. Обаче по настояване на разследващата комисия, потпечатано и от султана, на обесване освен Д.Общи е осъден и Л. Мястото се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник.
След смъртта му особена заслуга за въздигане приноса на Л. за свободата има Вазов. Сега у нас функционират четири музея, посветени специално на Л.: в Ловеч, Къкринското ханче (мястото на залавянето му) , Карлово и килията му в Троянския манастир. Почти всяко по-голямо селище в страната има паметник, улица, площад или училище, носещи името на Апостола. Той е избран през 2007 г. от конкурс-допитване на Националната телевизия за най-великия българин на всички времена.